Нужният референдум

Там, където е ненужен нужният референдум, е нужен, съвършено логично, ненужният референдум. Там, където тържествува абсурда, а нормалното мислене има почивен ден, се вихрят идиотщина подир идиотщина. И ето, без да съм го очаквал, не друг, а сервилната национална телевизия, потвърди всичко, което съм написал в „Ненужният референдум“. Потвърди го, държа да изтъкна нарочно, без да ще, като се предовери на политическите мерзавци, които съм описал, като повярва, че са способни да изрекат нещо що-годе смислено, относно референдума. В популярното предаване „Референдум“, видите ли, обсъждаха референдума, т.е. трябваше да обсъждат бъдещия референдум, което не се случи, разбира се, защото той изобщо не интересува така наречените политици.

Тях ги интересува друго, резултата от бъдещите избори, както бях посочил, а не ще имаме ли атомна централа или не! И ако се чу нещо смислено в „Референдум“ то беше свързано тъкмо с изборите, а не с ядрената енергетика, която е последна грижа на всички. Най-умното, което се чу, или което отново не се чу, всъщност, бе репликата на Волен Сидеров, вече подмината веднъж в парламента с“ конфузно мълчание. Репликата бе за туй как да се превърне невъзможният референдум в действителен, като се намали броя на гласуващите тъй, че да е редовен той, ако гласувалите са по-малко от гласувалите на предишните избори. Не ще и дума, че е лесна, рутинна процедура, болшинството в Народното събрание да приеме решение, което да гарантира валидността на бъдещия
референдум. Само че болшинството не ще, защото не знаят клетниците как да гласуват, за развитието на ядрената енергетика, както обещаваха да го сторят, или против, както се кълнат, че ще направят на референдума. Така рече вождът, значи тъй ще е, а това, че Бойко Борисов отново се излага е без значение, наистина без значение, защото не му е сефте, пък и едва ли е за последен път! Така или иначе, в Програмата на ГЕРБ,черно на бяло, е написано, че един от основните приоритети на партията е строителството на АЕЦ-Белене, точно така, няма грешка, точно на АЕЦ-Белене и точно за абсолютен приоритет става дума. Това вождът обаче или го е забравил, или никога не го е знаел, щом ни забавлява тъй дълго със словесните си лупинги около ядрената енергетика и ни затрупа с купища глупост. Той, апропо, май е забравил и обещанието си за повишаване на доходите, другият абсолютен приоритет, или наистина не е чел програмата на партията си, щом са такива пенсиите и заплатите! Въобще, смешно и тъжно, не за пръв път, не само при този случай, но сега е по-смешно и по-тъжно от всякога! А думата ни, все пак, е за нужния референдум, смешен и тъжен, както всичко у нас, и той,което не
би могло да е друго, щом политическите смешници са и политически нахалници. На въпросния референдум, например, можете ли я забрави тази гледка, до управляващите, като подкрепление, вероятно, бяха подредени известните Марио Тагарински и Яне Янев. И говореха за принципи, моля ви се, за политически прагматизъм и прочее велики неща, които инак, ама никак не им подхождат. Защото Яне, всички помним, уволняваше премиера Борисов, пред който сега се умилква, а Тагарински пък, видите ли, бил независим, отново независим. Казвам „отново“, защото той и мнозина като него, прескачат като катерички от клонче на клонче, т.е. от партия към партия в навечерието на новите избори, та им е нужно да са независими, необвързани и т.н. И той, и Яне, ще преглътнат някак ролята на жалки клакьори в този диспут, ако това им гарантира въжделенното място във въжделенната листа, ако ще се намърдат, за пореден път, в парламента, независимо от коя партия, какъвто им е адета. Ненужният референдум се превърна в нужен, заради такива като тях, защото им позволи да засвидетелстват верноподаничеството си, докато ние им се присмиваме. Не
само на тях се смяхме, ако трябва да уточня, по-жалки, докато защитават незащитимото, бяха Димитър Главчев и партийното му другарче, а това, което не е никак смешно, е, че за пореден път, турчинът Лютви Местан говори най-трезво за българската политика. Въобще, ненужният референдум ни бе нужен, макар да не стана в него изобщо дума за ядрената енергетика, нужен ни бе, колкото и парадоксално да е, тъкмо заради това. Нужен ни бе, за да видят отново невиждащите, ако могат, доколкото могат, как ги лъжат, как се подиграват с тях политическите мошеници. Нужен ни бе, за да се опитат немислещите, ако могат, доколкото могат, да проумеят най-сетне, че е важно политическото упражнение, репетицията за изборите, а не референдумът. Не сме дозрели, очевидно е, да правим референдуми! Ако искаме истински референдум, истинска демокрация, нужни са и истински политици, пък и истински граждани! Де ги? Няма ги, това поне схващаме всички, а щом е тъй, какви референдуми, моля ви се, що за глупости!? Да вземем,наместо това, да направим я моабет някакъв, я банкет, ишмедеме, т. е. нещо, дето по ни иде отръки, наместо да се хабим напразно…