Това, което специалистите не казаха на хората е, че „случката“ на Ахмед Доган и Октай Енимехмедов всъщност има аналог в българската история, макар и от различен калибър. Това е въстанието на суфисткия шейх, дервиш и юрист Махмуд Бедреддин Симави от 1416-1417 г.. Това е първата голяма въоръжена проява срещу властта на султаните (забравете за разходката на Константин и Фружин). Шейх Беддредин проповядва, че християните и мюсюлманите са равни и затова във войската му се включват много православни българи, както и богомили, осъзнали, че ислямът е по-нетърпим от православието. Позорен факт е, че първи се опитва да потуши пожара не кой да е, а Искендер бей, приелият исляма български престолонаследник Александър Шишман, който е убит от въстаниците. И така – двама етнически турци, отделени от шест века, защитават българските интереси… За психолозите това е парадокс… Народе???