В историческия дух на източно-европейската демократическа мисъл и верни на 16-годишната си традиция винаги да предлагаме интелигентна алтернатива, смятаме, че днес, за пореден път в най-новата история на България „Какво да се прави” е по-важният въпрос от „Кой е виновен”.
1. Нямаше никакъв смисъл, дори и символичен, от оставка на правителството и предсрочни избори. Редно беше ГЕРБ до края да изпият горчивата чаша. Заявеният отказ на най-голямата парламентарна партия да не участва в съставянето на второ или временно правителство е несериозен и бягане от отговорност;
2. Политиците, особено опозиционните, да прогледнат, че народният бунт произхожда не е само от високите такси и ниските доходи, но най-вече от факта, че мнозинството българи не се чувстват представени в политиката. Вместо да се внедрявате в протестите или да се опитвате да ги яхнете, чуйте внимателно какво ви казват хората;
3. Като особено нелицеприятни възприемаме призивите за експертен кабинет, защото ни се предлагат от „експерти”, виновни в повече от 90% за сегашното положение. Само припомняме: БСП повече от 10 години взимаше всички важни решения в енергетиката. Господин Костов постави основите на днешния скъп енергиен микс и нямаше куража да реформира въгледобива и ТЕЦ-овете на твърдо гориво. Госпожа Кунева, освен отговорност за унизителните и загробващи ни земеделски условия на присъединяването към ЕС, има пряко несвършена работа по отношение на монополистите от времето когато беше министър на евроинтеграцията, а после и еврокомисар по защита правата на потребителите. За ролята на ДПС в енергетиката, земеделието и горите през последните 10 години може да се напише антична трагедия…. Бъдете така добри да млъкнете малко и оставете ГЕРБ да изпие и тази горчива чаша: че нямаха куража да ви потърсят сметка за стореното.
4. Ако у българската политическа класа са останали поне минимални способности да гледа повече от 5 години напред, редно е точно в момента – чрез междупартийни преговори – да направи опит за постигане на общо съгласие по следните неща:
• Четирдесет и второто обикновено народно събрание, което предстои да избираме през юли да бъде в известна степен програмно: Освен правомощията, които има по конституция – съставяне на кабинет, приемане на бюджет и закони, то да е постоянно действащ орган за подготовка на избор, дневен ред и саморазпускане на последното в историята на България Велико Народно събрание;
• Това Велико народно събрание трябва да модернизира процедурите на българския обществен живот, променяйки конституцията, реформирайки съдебната система и президентската институция и давайки ред права на гражданите, които в момента са им отказани – например избор на съдии и право на индивидуална жалба до конституционния съд;
• Само ново и последно Велико народно събрание може да изработи и механизъм за промяна на конституцията – достатъчно гъвкав, за да е модерен и достатъчно консервативен, за да не могат големи партии да злоупотребяват с него. При всички случаи механизмът Велико народно събрание е неработещ архаизъм, на който сме горди притежатели ние, монголския и още няколко народа по света;
• В следващият бюджет на Република България средствата за образование трябва да бъдат минимум 6% от БВП, придружени от смела образователна реформа, по която също да има максимално съгласие. Изстрадана истина е, че нито един управник не е съумял да се издигне над културното и образователно ниво на избирателите си. Днешното управление на страната, както и исканията на днес протестиращите го доказват по най-категоричен начин.Колеги политици, в момента вие не сте част от решението, а част от проблемите на България и това е най-важното, за което трябва да мислите – редом с обедняването, безперспективността, близо 170 милиарда вътрешна задлъжнялост и отвратителния публичен образ на България пред света. Мислете за това, а не как да яхнете протестите. Ако не можете да го измислите ние сме насреща – с радост ще ви подшушнем решения, които да обявите като ваши.
