Винаги, когато някоя фатална, едва ли не, голяма тайна, обсеби общественото съзнание, се сещам за невидимия кукловод на безкрайния, кошмарен преход. Тайната, не се съмнявайте, не е тайна! Тайната е показана, развенчана, тъкмо когато трябва, тъкмо както трябва. Блесва, за да затъмни, прикрие, покрие, друга истина, по-важна днес. Едва ли е кой знае колко учудващо, да речем, че агент Буда е именно агент Буда, щом извървя пътя от подземието, както ме убеждаваха същите кукловоди, до премиерския стол. Не е, разбира се, учудващо, щом преходът, очевидно, е „божествен“! Това. което би ни учудило, е новата тайна, онази, която трябва да затъмни вече разбулената, навреме разбулената…
