Високите сметки за ток изкараха на улицата стотици, трупали недоволството си срещу монополистите с години. Първи поведоха протестите по-експанзивните благоевградчани срещу ЧЕЗ, но не закъсняха и недоволните от другите енергоразпределителни дружества. В неделя се очакват и протести в Пловдив срещу ЕVN.
Кое всъщност преля чашата на търпението на българина, свикнал безропотно да търпи всякакви не само ценови извращения? Истината е, че ниските доходи изкараха хората навън, защото не може с нищожните ни български заплати да плащаме баснословните сметки, които скочиха двойно и тройно покрай празниците. Проблемът обаче едва ли е в неточно отчетени данни.
Проблемът е по-дълбок, но ние като потребители го проспахме през лятото, когато ни увеличиха тока с 13 %. Тогава не протестирахме и просто по навик пропсувахме под сурдинка, но когато дойдоха обикновено рекордните декемврийски сметки, го осъзнахме със закъснение.
Не че няма причина да протестираме срещу монополистите, но заедно с това трябва да протестираме и срещу държавната комисия, която определя цената на тока. Тя е тази, която приема и вкарва в цената всички разходи, срещу които сега роптаят хората, защото не можели да ги разберат. Комисията ще се оправдае, че действа според нормативните наредби, а тях ги приемат депутатите и министерствата. Така че много са наредени в списъка за протестиране. Да не говорим, че точно от управляващите зависи да наложат такива правила в тази регулирана от държавата дейност, каквато е определянето цената на тока, че да са изгодни за нас хората, а не за фирмите, които се опитват само да печелят…
Зимни протести
