Аз, разбира се, не съм икономист, но то не е и нужно човек да е икономист, за да разбере, че има нещо централно сбъркано в нашенската представа за пазарна икономика. По времето, когато бъдещето беше светло, а токът струваше по две стотинки за киловатчас, беше на мода дисидентският вопъл, че държавата е лош стопанин. А е лош стопанин, понеже е мърляв стопанин. А пък мърлявщината е майка на разхитителството…
Лозунгът за държавата като лош стопанин сигурно е верен. Но само по принцип. Защото едва ли е била лошо стопанисвана например БГА „Балкан“, след като България е имала слотове на най-големите летища по света и офиси в световните мегаполиси. Да не говорим за държавното предприятие „Океански риболов“, който е притежавал кораби, каквито и държавите производителки на същите тия кораби не са можели да си ги позволят.
Съсипването на „Океански риболов“ и гадната история с БГА „Балкан“ е съвършена илюстрация на лафа – да клъцнеш главата на кокошката, която ти снася златни яйца, и да си направиш от нея яхния. Макар че и това не можеш…
Както и да е…
Важното е, че, да, по принцип държавата е калпав стопанин.
Добре, почна се раздържавяване (на което лично аз му викам „първоначално разграбване на капитала“) и какво се оказа?
Вместо разхитителство – грабеж! Това стана!
Да оставим настрана срещу какви смешни суми всякакви „чуждестранни инвеститори“ и дори „стратегически инвеститори“ (о, Боже!) придобиваха градени с десетилетия структури (справка – БТК).
Да оставим и безбожната лъжа, че по-харчването на електроразпределителните дружества било вече „конкуренция в условията на пазара“… Това пък трябва да си тотално изтрещял, за да го казваш! Значи понеже имало три компании, та имало и конкуренция. Сигурно аз, ако не съм доволен от EVN, ще мога да си прекарам една жица до ЧЕЗ! Страшна работа! Конкуренция!
Никаква конкуренция няма тук, ами си има най-вулгарно картелно сговаряне. По-важното е, че се оказа друго. Оказа се, че от държавния монополист по-алчен може да бъде единствено частният монополист.
Въобще, ако за държавата-монополист ти си просто някакъв си там клиент, то за частникът-монополист ти дори и това не си! За него ти си роб. А народът е рая!
Но и това не е всичко! – както се провикват в телевизионните реклами.
У нас държавата просто е харизала собствеността си по начин, който да не й позволява да въздейства върху монополистите грабители. И не е, да речеш, че няма механизъм за подобно въздействие. Има! Дарени сме от законодателя с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране… И като сме дарени какво? Много просто: ДКЕВР не само нищо не регулира, ами откровено става съучастник в рекета на компаниите монополисти.
Как става този рекет. Монополистите заебават тъй наречената конкуренция и в един глас поискват да кажем двайсет процента повишаване на цените на тока. Обясняват, правят, струват – толкоз излиза: двайсет на сто. Бившият Семерджиев тутакси спретва една пресконференция и категорично заявява, че тая няма да я бъде! И мине се не мине седмица-дрън! Повишение! Но не с двайсет (хайде де, нахалници такива!) а САМО с десет на сто. И трите монополиста най-картелно си се радват, защото, нали така, десет – десет, кой ти ги дава? И то срещу нищо! Просто ей така…
А миналото лято тоя Семерджиев надмина и себе си дори! След като дълго време обясняваше как е много вероятно токът да поевтинее (виж ми окото!), след като подир туй умно обясняваше, че все пак май ще трябва да поскъпне, но с не повече от 7-8 процента, накрая им отпусна на монополистите цели 13 на сто! Ето на това му викам аз съучастничество в углавното престъпление „грабеж в особено големи размери“.
И ето че тая неделя вече на хората им кипна. И излязоха на улицата. Политиците, естествено, се изпокриха и оставиха полицията да се оправя с протестиращите.
Нормално…
Делян Добрев може би не е чел книгата на руския писател Андрей Платонов „Чевенгур“. Защото ако я беше чел, щеше да си спомни как в нея пише: ДВА ЗАЕКА КАТО ВИДЯТ ЗОР -И ВЪЛК ИЗЯДАТ! И нямаше да приказва глупости – че периодът за отчитане тоя път бил по-дълъг, че бил амен-амен 40 дни и че затуй сметките били по-големшки. Те му викат, че има случаи, когато не става въпрос за една трета по-скъпи сметки, ами за в пъти по-скъпи, той вика, че гражданите нещо бъркат.
И въобще – уж отговаря криво-ляво на „претенциите“ за завишени сметки, но зъб не обелва спрямо другият лозунг от неделните протести: НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ!
И не е само той.
Вчера, понеделник, тоест в деня на голямото негодувание, в сутрешния блок на „Хоризонт“‘1 – млад, ама вече успял да стане вечен! – взе да умува как евентуално би могло държавата да си върне правата и собствеността върху разпределение на електроенергията. Ами ще видим, ами ще проучим, ами може би държавата би могла да изкупи обратно тези дружества…
С една дума – не знае как да се постъпи с EVN, ЧЕЗ и наследниците на E.ON.
Ами като не знае — просто да иде в Албания и да попита албанците как аджеба биха шута на ЧЕЗ!… 1/1 как след това дори им отрязаха квитанциите за някакви си компенсации.
Това – албанците! Дето им се смеехме на албанските реотани!
(Е, сега, гледам, наш EVN си точи зъбите да се намести в Албания, но дори и да се намести – ще си има едно наум! И ще гледа къде стъпва по договора!)
Та значи да ги попита. И те вероятно ще му обяснят, че ЧЕЗ просто нещо са сгазили лука при спазването на приватизационния си договор с албанската страна и поради това са ги разкарали от Албания.
Ето затова никой няма да попита за начина, по който Тирана е изгонила чехите от къщата си: кучето е заровено в договорите! Пък нашите политици сто на сто знаят как са съставени НАШИТЕ ДОГОВОРИ и защо сега не могат да се разтрогнат. Знаят, ама си траят!
Това също беше едно от исканията на протестиращите: да се оповестят публично тези договори!
Впрочем уж пазарна икономика, уж всичко е публично, пък приватизационните договори – секретни! Всички! Защо така бе, Миме?
Защо никой не ни покаже договора за харизването на БГА „Балкан“, та всички да видим каква е тая клауза в него, дето му развързва ръцете на Гад Зееви да съди България за… неустойки! Как е било формулирано в договора това, че Зееви може да разпродаде на секундата самолети, слотове и имоти?
И изобщо – как точ-но си личи по този договор, че държавата е лош стопанин, пък частникът Зееви е добър?!?
Но не. Договорът е тайна! Защото ако се оповести публично той – сто на сто някой ще осъмне в затвора! Или поне ще се наложи някой да върне комисионите, пък те вероятно вече отдавна са изядени…
Та така. Никой не пощя да чуе думата НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ!
Добре, то може да се нарече и по-цивилизовано. Например, възстановяване на собствеността отстрана на държавата. Или поне възстановяване на контрола (ама истински контрол, а не като контрола на Ангел Семерджиев).
Въпросът обаче е там, че никой не иска такова нещо. И затова брани не правата на собствените си граждани, а правата задграничните дружества.
Брани ги с всички сили – къде с ДКЕВР, къде с полиция – всичко, което й е под ръка!
Кой се страхува от национализация!
