Лъжата се превръща едва ли в разменна монета у нас, всеки, независимо какъв пост заема в държавата или на какво властово ниво се е издигнал, си позволява да лъже безогледно, защото знае. че у нас дума дупка не прави и че за него и за политическата му кариера няма да има никакви последици.
Покрай досието „Буда“ дори и министър-председателят се оплете в лъжи, поставяйки каруцата пред коня. Той заяви, че така се е наричало делото за взривяването на джипа на Цветелина Бориславова, а се оказа, че този инцидент е станал месец и половина след сочената в документите дата. Послъга и. че по това време министър-председател е бил Иван Костов, а той още водеше протестите срещу управлението на Виденов. Не че не сме улавяли и друг път премиерът в лъжи, но те са били по-скоро от изхвърляне, или от желание да прехвърли вината за всичко върху тройната коалиция, а не като жалко оправдание, за да излезе ..чист“ от поредния скандал.
Лъжи се изричат и от ляво, и от дясно и примери за това можем да намерим под път и над път. Проблемът е, че моралните ценности в нашето общество до такава степен са се разбъркали, че ние нямаме нищо против да ни лъжат. А дори и да има неоспорими доказателства за политическите лъжи, за нас българите това е нещо съвсем в реда на нещата и ние не търсим отговорност на тези. на които сме поверили съдбата си да ни управляват. Да се чудим ли тогава защо сме на този хал като държава…
Лъжата като разменна монета
