Всяка година десетки кукерски групи от страната и чужбина се стичат в Перник, за да прогонят злото и да поканят доброто по българските земи. Не само там. но и във всяко село по стародавна традиция, преди Сирни заговезни, кукери обикалят къщите на съселяните си, за да прогонят дявола, черните мисли и да прочистят пътя към доброто, към надеждата, към светлината. Този ритуал от години изпълняват сърцати мъжкари, на различна Възраст, и Влагат В обичая цялата си душа, защото да бъдеш кук не е само роля, а е начин на живот. Така от години бащите запомнили ритуала от дядовците си, а синовете поемат по пътя на бащите си, за да оцелее този красив и малко страшен обичай. Но само в този ден, докато се наслаждаваме на маскираните мъже вярваме, че злината наистина изчезва от ежедневието ни. Тогава защо ежедневието ни е пълно със злоба, ненавист, черногледство и защо властва принципът „аз не сакам да съм добре, аз сакам Вуте да е зле!“. Та, каквито и ритуали да показваме на подрастващите, в каквито и ритуали да участваме, докато не пречистим душите си, няма наистина да се радваме на доброто, надеждата, светлината в човешките отношения. Ако наистина да бъдеш кук е начин на живот, то трябва първо всеки да прогони злото от душата си. за да е сигурен, че в кукерските игри има не само зрелище, но и смисъл, за който уж всички милеем.
Не само зрелище
