Безспорен факт е, че комуникацията между операторите от телефона за спешни повиквания 112 и центровете за спешна медицинска помощ не е на необходимото ниво или поне тази система не работи със същото качество както директната връзка на пострадал с лекарите чрез телефон 150. Абсурдно обаче бе и изказването на секретаря на Българския лекарски съюз Димитър Ленков и по-точно на неговото предложение операторите от 112 да преминат лекарски курсове именно за подобряване на комуникацията им с спешните центрове. По тази логика телефонистите трябва да преминат и курсове по пожарна безопасност, полицейски курсове,
обучения за психотерапевти и какво ли още не, за да са възможно най-полезни на всеки, който се обади на 112. Явно проблемът се корени другаде. Раздвоява-нето на отговорността и прехвърлянето на топката между телефонисти и медици при всяко едно индивидуално позвъняване е абсолютно възможно при „нововъведението 112″. Не са малко и примерите за това, при които в крайна сметка потърсилите помощ така и не получават ясно обяснение защо е закъсняла линейката. Самото въвеждане на Националната система 112 корени в себе си парадокса на разрушението на нещо градено с години. Няколко поколения българи бяха приучавани още от детската градина да набират и със затворени очи номерата на полиция, пожарна и спешна помощ. Така те пряко обясняваха своя проблем на компетентно лице. което дори можеше да прецени дали сигналът е действителен или става въпрос за детско забавление или пиянски зевзеклък. На мястото на това бе въведена една полуроботизирана система с всичките й недостатъци, които пряко рефлектират дори на човешки животи.
