Стана весело щом и Христо Стоичков се нареди до протестиращите от „Движение Орлов мост“. И няма как да не е весело – Стоичков досега, с малки изключения, доказа, че е силен само на терена. Не по-малко важен е въпросът дали наистина протестиращите нямат вече абсолютно никакво самочувствие, та се налага футболната легенда, която досега гледаше отстрани, да ги поведе в политическата битка. Та нали всички хора от протестите с общи усилия принудиха досегашното правителство да си подаде оставката. Тогава показаха, че са силни. А сега, вече разделени, им потрябваха да ги водят други лица. Лица, които нито са били, нито са част от протестите. Лица, които не са нови, а и едва ли ще могат да се похвалят с някакви идеи, още по-малко с идеология и политическа доктрина.
Ясно е, че със Стоичков политиката ще стане по-весело място, но животът на всички нас вероятно ще е по-тъжен. А пародията ще стане по-голяма, ако до бившия футболист се наредят и други, за които парламентът едва ли е най-подходящото място за изява.
Може само да се съжалява, че протестиращите, които отначало тръгнаха заедно, се разделиха на малки групички. А и на практика започнаха да се отричат от исканията си. да се примиряват със статуквото, с което уж се бореха. Дали пък станалото не е било цирк за пред хората, дали не е било преструвка, че уж искат да спрат беззаконията на прехода и да тласнат системата към нещо по-добро. Защото аз не виждам с какво Стоичков ще символизира декларираната от тях промяна. Ай тя уж трябваше да стане с влизането в Народното събрание на млади хора, които са били далеч от политиката и са били дистанцирани от политиците. Дали не ставаме свидетели на поредната жалка пародия?
И Стоичков до протестиращите
