Mесни Заговезни (Неделя месопустна) e последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Празникът е с плаваща дата, но винаги в неделя, осем седмици преди Великден. Това е първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет. Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирна Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите.
В прехода между зимата и пролетта обаче чрез постите се цели и настройване и почивка на организма. По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
