Действията на Властимащите се превърнаха в продължително бягство от избирателите. По времето на ГЕРБ един от начините за бягство беше липсата на прозрачност, чрез която държаха хората в информационно затъмнение. Когато информация все пак се прокрадваше, често се оказваше, че хора от администрацията, кметове и министри, са за съда. Те не можеха да покажат къде изчезват пари по проекти, къде се изпариха здравните ни вноски, къде са изчезнали парите за индексация на доходите. Когато информация излизаше на бял свят, се заговорваше за „Буда“, когато изтичаха записи, се говореше за Мишо Бирата, който после напусна света на живите…
Затова и радетелите за прозрачност станаха непрозрачни, а депутати спряха пресконференциите. Когато управляващите заговориха, че сме „отличници“, се оказа, че работещите в България получават в пъти по-малко от безработните във фалиращите държави. Накрая от властта избяга цялото правителство начело с Борисов. Но и след абдикацията му бягството продължи. Парламентът избяга от хорските проблеми и не гласува нищо от належащите искания на гражданите. От народната любов избяга и президентът, който на тъмно сглоби служебния кабинет.
И сега бягството е на мода. Никой отговорно не разследва харчовете на предишното правителство. Бягството продължава – не потърпевшите българи, а чужденци ще разследват защо са високи сметките за ток. Но докато одитът приключи и това правителство няма да е на власт… Бягството продължава…
