Постигнаха ли някакви промени протестите, е въпросът, който си задаваме Всички, след като вече се усеща заглъхващият им ритъм. Борисов си отиде, но проблемите, които натвори в държавата, си останаха, а оставката му забави тяхното решаване незнайно за колко време, защото изобщо не е ясно дали ще имаме годно правителство и след изборите. Безспорно протестите изиграха своята роля на катализатор на грижливо смитаните под чергата проблеми не само с цената на тока и целия хаос в енергийния сектор, но и с грешната здравна реформа и с много други тарикатлъци, които имащите власт натвориха, за да се облажат, естествено на наш гръб.
Най-странният ефект, който постигнаха протестите, е освестяването ни. До преди хората да излязат на улиците всеки усещаше, че нещата отиват към провал, но някак си на повърхността държавата привидно изглеждаше като един скърцащ, но все пак работещ механизъм, а след това сякаш всичко се разкапа и българите започнахме да усещаме с още по-страшна сила безизходицата, до която са ни докарали управляващите и то не само през последните малко повече от 3 години. Не е за учудване, че в целия този хаос зачестяват случаите на самозапалилите се, на неможещи да се справят с агресията си и посегнали на чужд живот. Нестабилността ни дебне отвсякъде, а така лелеяните промени не се случват, въпреки че привидно има подмяна на лица сред управляващия ни елит. Загубеното чувство за стабилност едва ли ще се възстанови, още повече, че има и дефицит на справедливост, усещана от всички, но не и от тези, които я налагат. Изход от заплетената ситуация не се вижда, защото изборите не са решение на проблемите на българите, тъй като в действителност не предлагат нищо различно на избирателите, а това вещае дълбока криза, от която излизане не се вижда…
