Дълго време протестите се лутаха – срещу монополите, срещу ЕРП-тата, срещу високите сметки за ток… А трябваше да се формулира просто и ясно – срещу безобразно ниските доходи, каквито няма подобни на континента. После станаха срещу мафията и корупцията, за смяна на политическата система, за Велико народно събрание и за нова конституцията… Накрая – срещу всичко и всички. Стана една мешавица, от която свят да ти се завие. Всеки протестира за своя си кауза, в столицата даже правят едновременно по няколко протеста за различни неща. Едно разбрахме – референдуми и протести са естествените средства на демокрацията, а тя години наред ни остана чужда и непозната. Само мимикрия. Жалко за липсата на интелектуален заряд на протестите. Това е голямата им липса и тя ще изиграе, уви, решаваща роля.