Ако телефона ви звънне и ви попитат дали искате да сте водач на листа в следващите избори, не си мислете, че е поредната телефонна измама. Истина е. Просто кризата е навсякъде. Дори и там. И най-вече там! Партиите на пръв поглед са в затишие преди голямата буря.
Новото правителство заяви, че е много трудно да разбере финансовото състояние на страната. Или не може, или не иска?
„Писна ми, няма хляб, вече не се издържа“ – са последните думи на поредния самозапалил се български гражданин .
На фона на всичко това, настрани остава искането на Мюсюлманското изповедание за връщане на собствеността на градинка с паметника на Ильо Войвода в Кюстендил и за емблемата на Ямбол – Безистена! Забележете, това става едновременно и сега! Кметовете (друг път не толкова бъбриви), като матросовци се хвърлят да защитават каузата. Дивиденти, какво да ги правиш. Пределно е ясно защо започват делата мюфтийски месец преди изборите. Няма да обяснявам! Само ще попитам къде е Държавата…нашата – Българската! Има ли Държава изобщо?
Защото Главния мюфтия, както е почнал може да поиска от Аспарух (или наследници) строителното разрешение за построяването на България.
Или от Ботев и Левски нотариалният акт на Държавата ни.
Защото самозапалванията вече не са единични случаи.
Защото изборите ще дойдат и ще си отидат.
Защото единствено, което ще остане е нямането.
Защото така и не мога да си обясня, толкова тъпи ли сме наистина!
