Новата Вълна на благотворителност „висящо кафе”, която набира скорост в страната, увлича след себе си позитивните хора. Спорно е да се каже дали инициативата е чисто италианска, или, ако се разровим в нашата история, няма да намерим подобни примери. По-важно е друго – да дадем шанс на тези, които ще дарят, и на тези, които с треперещи ръце ще получат.Има едно нещо, което смущава, жалко е, че благотворителността се свързва с модата. Защото дарението и доброто, което искаш да дадеш на хората по пътя си, не би трябвало да се гледат и да се оценяват от стълбицата на модния подиум.
Това е индивидуален акт, който няма нищо общо с публичността. Всеки от нас, назад в годините, е срещал хора, които са заставали на пътя му в подходящия момент, на точното място и в точния час. Но, те, никога, не са афиширали своята доброта. Това помни, оня, който е получил протегнатата ръка за помощ, за да продължи напред.
„Висящото кафе“ не се приема от песимистите. Те припомнят примери от годините на демокрация: за развалените продукти и консерви, които се изсипваха в домовете на стари хора и се раздаваха чрез пакети на социално слаби; за далавераджиите, който натрупаха пачки покрай обществените поръчки; за вечния стремеж да пре-цакаш ближния, за да оцелееш и т.н.
Но да оставим всичко това настрани. Инициативата е в ход и тя трябва да бъде по-добра от всички тези, негативни кампании, на които сме били свидетели. За да покажем на себе си, че сме се поучили от грешките си, не само защото сме в навечерието на Великден, а защото сме извървяли пътя на помъдряването.
