Бургаският Апелативен съд потвърди присъдата на Окръжен съд-Ямбол от две години и шест месеца лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок за бившия кмет на Сливен Йордан Лечков. По това дело Ямболският съд се произнесе на 12 юни миналата година. Лечков бе обвинен в длъжностно престъпление, довело до значителни щети за общинския бюджет. Той е предоставил недвижим имот в Сливен – бивш казармен район, за ползване от местни фирми, без да проведе публичен търг или конкурс за сключване на договор за наем, като с това е ощетил общината с около 671 000 лева.
По същото дело в края на миналата година друг състав на Окръжния съд в Ямбол постанови на бившия кмет тригодишна условна присъда с тригодишен изпитателен срок. По-късно след обжалване от подсъдимия делото бе върнато от Бургаския апелативен съд заради допуснати нарушения на процесуалните правила и немотивиране на присъдата, както е записано в мотивите на апелативната съдебна инстанция. Второто дело се гледа от нов съдебен състав с председател съдия Георги Карабаджаков. То продължи два дни с разпита на 20 свидетели и изслушване на експертизите на две вещи лица
Изводите на първоинстанционният съд, че от обективна и субективна страна подс. Л. е осъществил престъпния състав на чл.282 ал.2 пр.1 и 2 във вр. с ал.1 от НК е правилен и обоснован, казаха от Апелативния съд в Бургас. Същия в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община С. е нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 14 ал.2 от Закона за общинската собственост и чл.16 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 282/31.07.2008 г, като за времето от м. август 2008 г. до м. февруари 2010 г. в гр. С., предоставил недвижим имот № 8630/09.01.2006 г. общинска собственост на частни търговски дружества без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и сключи договор за наем. Целта е била да се облагодетелстват тези дружества с наемната цена, като от това са настъпили значителни вредни последици за Община С. в размер на 671 368, 80 лв.
Въззивната инстанция не възприема възраженията на защитата, че общината никога преди и а и след инкриминирания период не е реализирала приходи и печалба от този терен, както и не е правила разходи за подобряване на сградите или нещо друго по него. Не е била приемана и стратегия за отдаване под наем и в този смисъл не може да се нанесе вреда чрез пропускане на полза, която била изцяло и само хипотетична. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд. В мотивите към присъдата са изложени подробни и аргументирани съображения защо съдът не ги възприема. На практика между фирмите ползватели и Общината договор за ползване е бил сключен. Друг е въпросът, че този договор е бил устен, в нарушение на законовите разпоредби и за ползването на вещта не се е заплащала цена. Именно това обаче се явява облагодетелстването на третите лица и вредата за Общината, което изпълва от обективна и субективна страна състава на чл.282 ал.2 от НК, като настъпилите вредни последици са значителни. Правилно съдът е приел, че не е налице квалифициращия признак – особено тежък случай, като деянието не разкрива изключително висока степен на обществена опасност, а такава липсва и за самия деец. Прочее протестът в тази му част не се и поддържа в настоящата инстанция. При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционния съд много внимателно е обсъдил обществената опасност на деянието, която е висока и засяга значими правно-регулирани обществени отношения свързани с дейността на държавните и обществени институции. Високия размер на причинените вреди е взет предвид в квалификацията на деянието и не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство. От друга страна степента на обществената опасност на самия деец е много ниска. Същия е с чисто съдебно минало, с много добри характеристични данни, известен спортист от близкото минало. Правилно окръжния съд, при превес на смекчаващите вината обстоятелства е наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което е в съответствие с изискванията на специалната и генерална превенция и не са налице основания за изменение на присъдата с увеличаване размера на наказанието. Налице са законовите предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на това наказание, като представителя на А. п. не поддържа протеста и в тази му част.
Водим от горните съображения и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд
реши
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 71 от 12. 06. 2012 г. постановена по нохд № 122 по описа на Ямболския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесет дневен срок от връчване съобщението на страните, че е изготвено.
