Едва ли е случайна ританицата по кокалчетата със записи няколко дена преди изборите. Вместо ясни и достатъчно точни по години и месеци, с поредица от цифри, мерки, ни подхранват със смели или по-малко смели, но лишени от реализуема конкретност или пък отложени във времето добри намерения и обещания. А напоследък страхът от управление в партиите е толкова голям, че все повече се говори за програмни правителства без политическа отговорност. Но нима не е ясно, че и най-добрите експерти, без политически мандат и гръб, не могат да направят нищо особено. Затова и най-ценените специалисти в съответните области няма да се съгласят да влязат в следващото правителство.
Но все отнякъде ще се появят нови авантюристи. Ако това е така, ни чака ново правителство, още по-слабо от сегашния служебен кабинет. То бързо ще се изхаби и ще се разпадне не само, защото зад гърба му няма да има силни, стабилни и ясни субекти. Ще падне от власт и под тежестта на огромните нерешени проблеми през последните десетилетия. А заедно с него може да си отиде предсрочно и новият парламент. Една от причините е, че няма как за няколко месеца да се счупи гръбнака на станалата пословична българска мизерия. А хората стенат от нея толкова осезаемо, че техните стонове и викове на мъка ще се чуват все по-отчетливо не само на жълтите павета в София, но и в центъра на Брюксел. А сегашните скандали едва ли ще спрат. Тежко и горко на новите управляващи, но най-тежко ще бъде на обикновените хора. Нищо, че те не носят вина за грабежите през последните десетилетия. Нищо, че последствията от кражбите в крайна сметка падат върху тях…
Предизборна ританица
