Странни, необясними за останалата България първолашки „войни“ се разиграват в столицата – вият се опашки пред набедени за елитни начални училища. За едно място се борят по 7 дечица, а безпомощни директори измислят чутовни критерии за прием – по местоживеене, родителите да са учили там преди… Бащи дежурят дни и нощи пред вратите. Подлагат се на истински ужас за едното азбукарство. И болни родителски амбиции. Всичко това на дюна на уви, все по-спадащо качество на образование. И смешно, и жалко! И това при полупразни и ежегодно закриващи се училища в т.нар. дълбока провинция. Дисбалансът в разпределението на човеците по нашата родина е чудовищен, а несъразмерните амбиции на родителите, несъгласувани със стремленията на още неавтономната детска личност, плодят само израждане – и в обществен, и в личностен план. Апропо в началния курс нещата са сложени на най-здрава основа -детето излиза или грамотно, или не.
Столични чудатости
