Та кой, викате, бил паднал?

Твърде често може да се прочете в пре­сата или да се чуе от някой телевизионен екран, че осемдесет и седмото българско правителство с мини­стър председател Бойко Борисов било паднало под натиска на народния гняв. Та­ка и така, хората из­лезли по улиците и площадите и прину­дили кабинета да се разкара най-сетне… „Премиерът подаде оставка след протес­ти“, „Българското правителство се пре­даде“ и така нататък, като това са заглавия от чуждите медии, а за нашите да не гово­рим…

Честно казано, не знаех, че била такава работата – че уж на 20 февруари Бойко Борисов бил подал оставка заради про­тестите.

У нас правителства, паднали под уличен натиск, просто няма. У нас едни правител­ства сдават властта на други правителст­ва (нещо като двор­цови преврати), и на практика никога нищо не се е променяло, защото това неиз­менно е ставало по логиката „всички са от един дол дренки“.

Не го казвам аз — казва го историята на България.

Да речем правител­ството на Александър Стамболийски, което е паднало на 9 юни 1923 година… То е паднало под уличен натиск и народен гняв само ако приемем, че Военната лига, Алек­сандър Цанков и не­колцината ренегати от Демократическия сговор са улицата… Или второто прави­телство на Никола Мушанов: то също па­да на 19 май 1934, но е много, ама много трудно да обявим Кимон Георгиев и Дамян Велчев за на­род… За едноседми­чното правителство на Константин Муравиев, което пада на 9 септември 1944 – за него въобще да не говорим… (Малко припомняне на хро­нологията. 5 септем­ври – СССР обявява война на България; 6 септември – стачка на трамвайните слу­жители в София и на миньорите в Перник; 6 септември – разби­ват се вратите на за­творите; 8 септември — Червената армия навлиза в България;  9 септември – дър­жавен преврат, из­вършен от Отечест­вения фронт… Муравиев хубаво го казва в мемоарите си. Та­ка и така, пише, три пъти съм свалян от власт – и трите пъти все от Кимон Георги­ев!)

През ноември осемдесет и девета… Впрочем извинявай­те! През ноември осемдесет и девета никакво правителст­во не е падало. Пра­вителството на Геор­ги Атанасов си отиде чак на 3 февруари 1990 година, и не че си е отишло, ами плавно прерасна в първото правителст­во на Андрей Лука­нов.

Най-често се спо­менава „свалянето“ на правителството на Жан Виденов. Да ви­дим сега кой кого е свалял тогава…

На 4 ноември 1996 година деветнайсет членове от висшето ръководство на БСП пишат открито писмо – искат му на Жан Виденов оставката като премиер. На 21 декември по време на извънредния кон­грес на социалисти­ческата партия Виде­нов обявява, че си я подава. И я подава. На 28 декември На- родното събрание я гласува тая оставка и в началото на следва­щата година социа­листите получават мандат да съставят отново правителст­во.

И чак тогава – чак на 10 януари 1997 година! – хората об­садиха парламента!

С една дума дори и Виденовото прави­телство не е свалено под уличен натиск. Под уличен натиск евентуално можем да кажем, че е свалено несъстоялото се пра­вителство на Николай Добрев, но и та­ка не е. Просто пре­зидентът Стоянов на­прави всичко възмо- жно да принуди До­брев и тогавашния председател на БСП Първанов да върнат мандата, та да се свършва…

(А, да – доста пре­ди това пък „падна“ правителството на Филип Димитров. То пък падна под натис­ка на собствената си самовлюбеност и на тарикатлъците на хо­ра от СДС… Наистина само си падна!)

И откъде накъде кабинетът на Бойко Борисов ще прави изключение?

Изглежда наистина или робуваме на ге­роичните клишета, или чисто и просто много лесно забравяме.

Например забравя­ме какво е казал по­далият оставка мини­стър- председател Бойко Борисов на изненаданите си (уж де изненадани!) ми­нистри.

Ето…

Агенция „Фокус“, 20 февруари 2013 година, 17,03, Ми­нистерски съвет:

„Премиерът Бойко Борисов коментира пред министрите по­даването на оставка на цялото правител­ство. Агенция „Фокус“ публикува стеногра­мата от сайта на Ми­нистерски съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, знаете че по­дадох оставка на ка­бинета и тя вече е в парламента. Има ня­какво технологично време, не знам колко е по закон, до тогава всички си изпълняват ангажиментите. ЩЕ РАБОТИТЕ ТАКА, ЧЕ СЛЕД ИЗБОРИ­ТЕ, АКО ХОРАТА ОПРЕДЕЛЯТ ПАК НИЕ ДА УПРАВЛЯ­ВАМЕ, ТАМ КЪДЕ­ТО ЩЕ СЕ ВЪРНЕ­ТЕ, ДА НЕ СЕ Е СРУТИЛО. ТОВА Е МНОГО ВАЖНО ДА ГО ИМАТЕ ПРЕД­ВИД.“

А пък когато преди това в един и двайсет по обед 209 народни представители (при петима „против“) одобриха въпросната благородна оставка, кой беше най-стреснат? ГЕРБ? Не, ГЕРБ ръкопляскаха! Смуте­на беше опозиция­та… Опозиционерският смут и възторгът на мнозинството го­вореха от ясно по-ясно какво има да ста­ва…

По това време – значи към 20 февру­ари – ония първи въл­ни на протеста отда­вна вече се бяха пре­върнали в люпилни за нови мераклии за власт. И те не закъс­няха да се излюпят. Протестите се оттеко- ха и по площадите останаха новоизлю­пените…

Сформираното от президента Плевнелиев служебно правителство пък се оказа такова, че хората мо­ментално го нарекоха „ГЕРБ 2“. Помислете само! Сдаването/ приемането на власт­та по министерства приличаше повече на купон – цветя, прег­ръдки, подаръци… И клетви, че няма да бъдат пипани разни­те му там заместник-министри и чиновни­ци от ешелона под заместник-министрите.

И съвсем естестве­но веднага след това социологическите проучвания показаха, че тъкмо „подалите оставка“ набират по- голяма обществена подкрепа, а опози­цията я губи. Срина се дори подкрепата за амбициозният проект на Кунева… И не става дума за отк­ровено подстрекателското „проучване“ на МБМД, тоест „про­учването“ на Мирос­лава еди коя си: във всички изследвания ГЕРБ изпреварваше с процент-два-три основния си опонент БСП.

А след това вече се оформиха и дългоо­чакваните кандидат – депутатски листи.

И в тези листи се оказаха дори минис­три, заради които хората бяха излезли преди това по улици­те и площадите. Да речем бившият мини­стър Делян Добрев, в чийто ресор беше детонаторът на про­тестите – ерепетата и техните отчайващи сметки. При това е на първа позиция в це­ли два града… В Пер­ник (където властва ЧЕЗ) и в Хасково (те­ритория на EVN).

Цветан Цветанов, (чиито подопечни на практика направиха всичко възможно Бойко Борисов нак­рая да каже: „Не мо­га да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е пет­но. Аз не мога да гледам парламент ограден с ограда. Нито ни е цел вла­стта, нито ни е из­года, ако трябва да се пазим от на­рода!“) също е водач на две места.

Ама го нямало гла­вният дразнител Си­меон Дянков — о, ужас! Дянков го няма, верно, но го има за­местникът му Влади­слав Горанов, хайде и той целият в бяло во­дач на две листи! (Ка­кто са казали древни­те: „Без Ленин – по ленински!…“)

И Ивайло Московс­ки, под чието вещо ръководство българ­ските железници окончателно се сри­наха.

И Тотю Младенов, министърът на бедни­те, слабите и унизени­те…

И тъй нататък.

Без да споменаваме самия паднал Бойко Борисов!

(Като става въпрос за паднали и бивши министри, най си е готино във Варна, къ­дето в предизборен сблъсък влизат три­ма такива бивши — Лиляна Павлова, Пла­мен Орешарски и Да­ниел Вълчев. Лиляна Павлова, разбира се, ще оглавява и листа­та на ГЕРБ в Стара Загора.)

А видната парламентаристка Искра Фидосова? А самата Цецка Цачева? А Менда Стоянова, която играеше ролята на Раймонда Диен, кога­то ставаше въпрос за бюджет и финанси?

И разликата между „паднали“ и „победи­тели“ расте ли, расте – в полза на „падна­лите“.

А, да не забравя! ЧЕЗ е подала жалба срещу България, че сме искали да й отне­мем лиценза…

… Та кой, викате, бил паднал под ули­чен натиск?