За гражданското общество

Написал съм, преди време: ’’Голям про­блем на развитието ни е, че мнозинството у нас схваща гражданското общество като политическо об­щество, макар че още Томас Пейн разгра­ничава и противопос­тавя тези общества. Нашенските така на­речени граждански комитети са параполитически формации, които откровено се борят за власт, дока­то гражданската ал­тернатива има друг смисъл. Гражданите противостоят на дър­жавата, особено ако е тя порочна, а и на политическата класа, която я опорочава, защото са загрижени за просперитета си, а и за просперитета на държавата. Те не искат власт, искат вър­ховенство на закона, те са обединени от спасителната идея, не от доктринерски мераци…” Малцина са гражданите, давам си сметка сега, които са го прочели, а още по-малко са тези, които са го разбрали, като че ли. И никой май от тези будни инак, сигурно, граждани, не се е замислял над трудовете на мъдрия и забавен Томас Пейн.

Никой, дори твърде претенциозни и уж образовани, пък и оп­итни политици, като Меглена Кунева, коя­то не би стигнала до безславното си фи­аско, може би, ако не кокетничеше, до­толкова лековато и тъй повърхностно, с идеята за граждан­ското общество. Дали от незнание, или от цинично подценяване на гражданина и граж­данското мислене, но бившата еврокомисарка събра набързо отбор от употребени, разноцветни полити­ци, които обяви за граждани. И, разбира се, минира новосъздадената партия още на старта, не само със „старите муцуни”, които са инак и симпа­тични, и компетентни хора, но и с гръмкото, но лишено от смисъл название „България на гражданите”. Ни­кой, съвсем законо­мерно, не гледаше на тази очевидно по­литическа формация като на гражданска, щом бе ясно, че се състои от политици, провалени, при това, които търсят реванш.  Това си беше партия, новосформирана, но класическа партия, нелепо украсена, закичена с гражданствеността, която наместо да й помогне, както си въобразяваха създа­телите й, по-скоро й попречи. Заради туй, да речем, че на хора­та им е писнало да ги лъжат политиканстващите тарикати, скрили се зад едно или друго благовидно название. По-същественото тук обаче е това, че дори госпожа Кунева не знае, или те иска да знае, че гражданското общество и полити­ческото общество са различни,качествено различни общества. А щом е тъй, не е за чудене, разбира се, че не схващат тази раз­лика и новоизлюпени­те, покрай протестите, странни, нашенски по­литици. Нищо странно няма в тях, ако тряб­ва да съм точен, ако не броим това, че са колкото малограмот­ни, толкова наперени, че и категорични, за капак. Съвсем в свой стил, както подобава на революционери, те отсичат, с тон, не­търпящ възражения, че политиците трябва да се оттеглят, защото са компрометирани, а управлението да оста­вят на гражданите. Не политиците, пънеше се този неочакван, неподозиран теоре­тик на общественото развитие, а гражда­ните трябва да упра­вляват! Той, милият наивник, очевидно, не си даваше сметка, че в момента, в който се заеме с политиката, вече не е гражданин, а политик. Коректни­ят, точният превод на обърканото му пос­лание, вероятно, би трябвало да гласи, че компрометираните, стари политици, тряб­ва да отстъпят властта на неопетнените, нови политици. Само че той не разбираше или не допускаше, че гражда­ните се борят за граж­дански права и свобо­ди, а не за власт, че са опозиция на всяка власт, че се обединя­ват против държава­та или политическата класа, против държа­вата и политическата класа, против всеки и всички, които им пре­чат да просперират и живеят нормално. Особено активни са гражданите, ако дър­жавата е разкапана, властта компромети­рана, а политическата класа корумпирана или некомпетентна, но тяхната активност не е насочена към механична промяна. Гражданското обще­ство не се стреми към подмяната на едни некадърници с дру­ги некадърници, или на едни мошеници с други мошеници, а се домогва към промяна от друг порядък, към смяна на системата. Не порочният, нашен­ски принцип „Стани да седна!” ръководи гражданина, а възста­новяването на поруга­ната законност, върхо­венството на закона, единствената сила в парламентарната ре­публика, гарантираща позитивната промя­на. Гражданинът се стреми да възстано­ви приоритетите на третата власт и да я активира, за да въз­тържествуват редът и законността, които ще върнат сигурността в обществото. Гражда­нинът е категоричен, яростен защитник на правата и свободите, заради което е после­дователен защитник и на четвъртата власт, която задължително е коректив на общест­вения живот. Граж­данското общество, образно казано, е сп­лав от най-честните и най-будни обществени единици, които редом с непокварените представители на третата и четвъртата власт, пре­чат на законодателна­та и изпълнителната власт да се корумпи­рат. Пречат им, нека е ясно, не с хунвенбийски прояви, макар че гражданското непод­чинение е изпитано оръжие, а с ежеднев­на, методична работа, навсякъде и всичко, с противопоставяне, ако е нужно, с адми­рации, ако са заслу­жени. Гражданското общество е опозиция на политическото об­щество в този сми­съл, осигурява друго ниво на управление, осигурява на обще­ството сигурността, която некомпетентна­та или корумпирана изпълнителна власт би могла да разпилее. Същинска ирония е, горчива ирония, ако сме вникнали във вече казаното, че и ГЕРБ, които са поругали най-вулгарно всички принципи на граж­данствеността, които се домогват до авторитарно управление и тъпчат, тормозят, неглижират граждан­ското общество, са се окичили с граждан­ственост. Не ирония, всъщност, а откровен цинизъм е, че управ­ници, осланящи се милиционерщината, които подслушват все­ки и всички, тормозят всеки и всички, несъ­гласни със скудоуми­ята им, имат наглостта да се афишират като граждани. При това като граждани, които ще ни осигурят, забе­лежете, европейско развитие! Горката Ев­ропа, както се казва, но хак й е, щом и там си правят оглушки, когато е очевидно, че някой се гаври с граж­данското общество! Въобще, очевидно е, че засега, новите и стари нашенски по­литици, говорещи за гражданското обще­ство, самообявяващи се за граждани, най-често не знаят какво ще рече да си гражда­нин, или поне се изра­зяват твърде неясно. А още по-неясни, по­литически некоординирани са действията им, щом гражданите са обладани не от до­ктринерски мераци, а от доктринерска власт, щом напират със страшна сила към властта, наместо да пазят себеподобните си от властта. Така наречените граждани оттази порода, можем смело да обобщим, напразно се изживяват като граждани! Те са политици, новопояви­ли се, едва прохож­дащи политици, които са по-непокварени, би могло да се каже, но едва ли са и по-компетентни, няма гаранция за това. А жалкото, най-жалкото в нашия обществено-полити­чески живот е, че тези, които знаят прекрасно що е гражданско обще­ство, хората като Ог­нян Минчев, да речем, не всякога са склонни да ограмотят неуките. Напротив, някои оттях охотно тиражират за­блуждения, чудовищни заблуди, които обслуж­ват нечии политически интереси, най-често в ущърб на граждан­ското общество. Логично е, щом е налице подобна обществена аномалия гражданите, истинските граждани да са малко, а граж­данското общество да си остава блян! Един Господ знае докога ще е тъй, щом е очевидно, че у нас всички охотно говорят за гражданско общество, но малци­на искат да са честни граждани…