Днес, в деня на Св.Св. Константин и Елена, започва работа новоизбраният български парламент. Щеше ми се да напиша „открива се с тържествена сесия“, но всред завладялото ни всеобщо униние по-добре е Народното събрание да следва стегнат делови ритъм. Дори само представите за разгръщане на витиевати политикантски речи, логорейни изблици и злоради нападки будят основателен страх и неприкривано омерзение у повечето българи. Защото вече сме били свидетели как зад фасадата на разпенената риторика се извършват задкулисните договорки, покупко-продажбите и осребряванията на партийното номадство. Основателни подозрения измъчват и внушителното множество от непредставените в парламента българи.
Всъщност няма незасегната от икономическата и морална криза обществена прослойка, която да не е наясно, че от днешния ден насетне започва обратното броене не само за политическата класа и нейното ниво на отговорност и компетентност, не само за изчерпаното търпение на гласоподавателите, но и за спасяването на държавата и нейните институции.
С други думи, новият-стар 42-и парламент има почти непосилни задачи: да излъчи работещо и компетентно правителство, което президентът Плевнелиев провижда до двайсет дни; да върне още с първите си решения сринатото под нулата обществено доверие; да смири с ясна, общоприемлива и конкретна законодателна програма „тътнещия народен гняв“.
„Не може повече да разпарчетосваме баницата на властта“, заяви пред една обществена медия новият-стар депутат от БСП Младен Червеняков, чието име също е завихрено в циклона от имена на бъдещи министри. Изказване като изказване, ще кажете, дори не е и оригинално с това отколе изтъркано сравнение. Дянковата „постна пица“ бе далеч по-свежа в експресивността си. Но тук възраженията ми не са стилистични, думата ми е за натрапващия се възглед, че властта е нещо за ядене. Да, тя така бива възприемана, консумирана и упражнявана у нас – видяхме колко партии, самостоятелно и в коалиция, преядоха с власт, виждаме и какви нови алчни апетити са се отворили.
Първият работен ден на Народното събрание съвпада с изпита по български език и литература на зрелостниците и седмокласниците. Това съвпадение можем да провидим и като неслучайно: като вменен дълг на законодателите и нормотворците да създадат нормална среда за младите хора в България. Дълг, който им припомняме с откъс от Вазовото стихотворение „Линее нашто поколенье“:
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
„Как е? Мрак е!“
