Нов парламент, нов късмет!

Новият парламент е налице, но какво точно се случва с късмета не е съвсем ясно, ако трябва да съм прецизен. Обля­гам се, все пак, на народната мъдрост, с надеждата, че тя, дългогодишният, вековечният опит на народа ни, ще ни спа­си, ще ни помогне някак. Защото сме я докарали дотам, че да се хващаме, като удавника, за сламка, както казва друга народна мъдрост. Това е положението, нови­ят парламент го има, видим е, осезаем, а късметът, поне засе­га, е невидим. Някой беше казал, че ще си припомним, покрай него,покрай този парламент, извест­ната басня за орела, рака и щуката. Е, по­зна досетливецът, припомнихме си я, щем не щем, зорлем, ама си я припомних­ме! Защото все за равновесие говореха напоследък разните анализатори, пък то го няма това бълнува­но равновесие,както се оказа. И как да го има, като е невъз­можно, като се вижда отдалече, както се казва, че няма как да съешиш ДПС и„Атака“. А и друго се вижда, пак отдалече, вижда се, че това измислено равенство 120:120, го има само в нечия болна глава, в немалко болни глави, всъщност.

Няма как­во друго да се каже, щом Волен Сидеров отдавна, още в изборната нощ, заяви най-категорично, че е невъзможно да се коалира с ГЕРБ, но така наречените ана­лизатори не го чуха или не го разбраха. И анализаторите ни, както политиците, пък и както електората, изглежда, са склонни да чуват само това, което им се ще да чуят. Човекът обаче бе категоричен и си остана категоричен, а техните анализи, на­место да ни осветлят някак за случващото се, само ни разсмяха за пореден път. Не ни е до смях, виж, като се сетим за катего­ричността на лиде­ра на „Атака“, която прозвуча не простовойнствено при от­криването на новия парламент, а антиевропейски. Патосът му, насочен пряко срещу резултатите от дългогодишнатаЕвро-атлантическа ориентация, откро­вено казано, изобщо не бе тъпа, ненужна, политическа поза. Трябва да признаем, че той изтъкна не­малко верни неща, пред които напразно си затваряме очите, вече две десетиле­тия, щом е ясно, че наместо очаквания просперитет, член­ството в Европей­ски съюз умножава мизерията ни. Друг въпрос е, че нашата политическа класа, вероятно, е по-виновна от политиците в ЕС или НАТО, за да сме на това дередже. Ипосле, антиевропейската риторика, тряб­ва да заключим, не е нещо ново за „Атака“, но така и не доведе до някаква позитивна промяна, според лидера на партия­та, защото не среща отнийде подкрепа. Дали е точно тъй ще разберем тепърва, ако просъществува 42-то Народно събра­ние, което изглежда обречено на кратък живот. Няма как да не го разберем, точ­но сега, защото и правителството на Пламен Орешарски, ако се състои, също изглежда обречено на кратък живот, кой­то непременно ще е още по-кратък, мимо­летен, ако не свърши неща, които досега, Бог знае защо, никой не е свършил. Съвър­шено ненормално е, например, че след като боготворим сво­бодния пазар, си поз­воляваме непазарни отношения и цени вущърб на държава­та и бедния народ. Пълен абсурд е, че изнасяме евтиния ток от АЕЦ-Козлодуй, за да товарим нещаст­ния потребител съсскъпия и прескъп ток, произвеждан от аме­риканските ТЕЦ-ове на „Марица-Изток“, или от безбройните соларни инсталации. Имало, видите ли, договор с америка­нците, пък енерго- възобновяемите из­точници ги искал ЕС! Ами да им изкупува 20 пъти, забележете, 20 път по-скъпата енер­гия, щом иска ЕС, по някакъв проект ли, програма ли, но да се издевателства по толкова нереалисти­чен начин над най-бедното население в съюза е направопрестъпление. А що се отнася до догово­ра с американците, сигурно има как да се преразгледа, а е възможно да се преразгледа, да се промени и закона, ксойто съвършено нелогично осигурява някому непазарни приоритети в пазарното уж стопанство. А престъплението си е престъпление, раз­бира се, и колкото невъздържан да е или тенденциозен, в този случай Волен Сидеров е абсолютно прав: трябва, знаем го отдавна, да се потърси отговорност на всички, подписали подобни шарлатан­ски догори. Близко е до ума, че не са го сторили току тъй, а защото са получили своето, корупционната сделка, в този случай, е направо очевадна, пък е на­лице, ако се задълбо­чим, и националното предателство. Тук, в този случай, ВоленСидеров, каквито и да са кусурите му, би трябвало да получи всеобща подкрепа, както трябва да го подкрепят всички, когато помага той навъзродената, родна прокуратура. Без­спорно е, също така, че трябва да бъде подкрепен и когато пледира за по-високи и по-близки, което е особено важно, до европейските дохо­ди. А хубавото е, че всички, без изклю­чение, в туй число и ГЕРБ, се кълнат, че ще подкрепят и ка­чествено новата по­литика по доходите, и градивните усилия на прокуратурата. В този пункт, ако вяр­ваме на гръмките из­явления, разнобой липсва, но нека незабравяме, че това бяха тържествени из­явления, които поня­кога са само парадна изява. Реалността, знаем, е съвсем дру­го нещо и няма да е чудно, ако още утре, когато се поиска иму­нитетът на Цветан Цветанов, да речем, нечии възгледи да се променят диамет­рално. Въобще, като си припомняме, щем не щем, популярната басня за орела, рака и щуката, правим го, както заради изна­чалните различия между трите партии, които трябва да със­тавят правителство, така и заради неу­стойчивостта във въз­гледите и реакциите на родните политици. Тази неустойчивост, нека отбележа и това, в конкретния случай, може да се окаже особено полезна, на­право градивна, ако безпринципността на някой от новоизлю­пените депутати циментира множеството. Засега, в първия ден, те излизат под строй, като същински войници на партията, дисциплинирани, не­преклонни, железни, но един Бог знае дали ще устискат депута­тите на ГЕРБ и „Атака“, всички депутати, щом е налице при­мера на предишния парламент. Тогава се намериха предатели, при това премного, които да помогнат на ГЕРБ да превърне правителството на малцинството в пра­вителство на мнозин­ството. А е налице, нека не забравяме и това, мрачна тра­диция, когато е дума за купуването и про­даването на родните депутати, доказали отдавна, че са евтина стока. Така че, прави­телството на Пламен Орешарски, което изглежда обречено, нека в този случай повярваме на нашен­ските анализатори, би могло да се окаже с по-продължителен живот, а и да изкара – защо не! – мандата си. Въобще, липсва­щият засега късмет, съвсем по нашен­ски, може би, ще по­яви някога отнякъде, точно когато тряб­ва, може би, за да ни донесе спасение или поне успокое­ние. Не е изключена,всичко е възможно у нас, отдавна сме доказали, че сме не­вероятни, но по-вероятното, все пак, е и парламентът, и правителството да не изкарат мандата си. Липсва тъй нужният консенсус, изглежда невъзможно да се разберат някак, да се обединят около някакви идеи БСП, ДПС и „Атака“, дока­то ГЕРБ е в изолация. Тези три партии, за жалост, са заявили, съвсем категорич­но, в програмите си, принципните разли­чия, които ги раз­делят. Те, ако сме реалисти, изглеждат непреодолими, защо­то са, освен всичко друго, и хуманитарни, а нека не забравяме и антагонизма между две от тези партии. Нека загърбим, все пак, песимизма и ка­жем обнадеждени, поне днес: Нов пар­ламент, нов късмет!…