В община Ямбол връзката с обществеността, т.е. с всички нас, от години е елементарна пропаганда. Наи-удобна е тя за пропагандаторите, когато е на културтема. Оставаш с впечатление, че край Тунджа са едни вечни песни и танци на народите, веселие без край. И не защото тия дни е празникът на Ямбол, така си е нон стоп. Нарядко го прекъсва някое обществено обсъждане, изисквано от закона и затова – неизбежен театър или от някое пръскане срещу поредните буболечки. Истинската работа, задачи и проблеми не се споменават. Срещите с медиите бяха зачертнати като загуба на време, а отговорите на питанията от съветниците са въпрос на кеф. Нищо – затова пък информбюрото се самохвали от страниците на общинския бюлетин за безкрайните успехи. Дааа, светло настояще и още по-радостно бъдеще. Защо ли звучи познато?
Град на песни и танци
