Конкуренция по нашенски

Наслушахме се на­последък на приказ­ки около ДКЕВР, пък и се порадвахме на кръженето из кори­дорите на тази ува­жавана институция на поредната Калин­ка, която няма ди­плома, но пък има фирма. Нагледахме се, ако трябва да съм точен, на безоб­разията, натворени в ДКЕВР с Калинки и без Калинки, безоб­разия, които обър­кват понятията ни за пазарна икономика. Точно така, възди­гнали сме уж пазара в култ, повтаряме папагалски, с повод и без повод, че няма алтернатива на пазарната икономика, а междувременно сме измислили, как­то се оказва,такава алтернатива. Не знам, всъщност, дали е алтернатива подобно безобра­зие, но инак е сигурно, че противостои на конкуренцията по абсурден начин. По абсурден начин, под­чертавам, защото не друг, а държавата, която уж покрови­телства свободния пазар, сключва договори, които проти­востоят на конкурен­цията, които я обез­смислят, правят я невъзможна. Освен това, тези договори са престъпни поне в още едно отноше­ние, щом товарят и без това обеднелия потребител с цени, формирани Бог знае как.

Известно е, всъщност, как са формирани, но ако наречем това волунтаризъм, ще звучи почти като оправда­ние, защото става дума за геноцид, ако трябва да сме точни. Думата ни обаче е за конкуренцията, а не може да става дума за каквато и да е конкуренция, разби­ра се, щом се осигу­ряват незаконни преференции няко­му. Абсурдно е, но нашата, уж капиталистическа и уж де­мократична държа­ва, не зачита ни ико­номическите, ни со­циалните закони, като сключва аб­сурдни договори. Сключени са, оказва се, договори ст. нар. американски цен­трали в ТЕЦ „Марица изток“, които ни за­дължават да консу­мираме почти десет пъти по-скъпа елек­троенергия от тази, която произвежда АЕЦ „Козлодуй“. Този договор, откъ­дето и да го погле­днеш, е и правен, и икономически, и со­циален абсурд, чис­то безобразие, което би трябвало да е не­възможно в една уж цивилизована стра­на. Оказва се обаче, че идиотите, позво­лили си подобно без­образие, са ни пре­метнали поне още един път, като са сключили подобни договори с производителите на т. нар. зелена енергия, коя­то пък е почти двай­сет пъти по-скъпа от тази на атомната електроцентрала. Идиоти, казвам, без да се церемоня, за­щото те имат на­глостта, освен това, да ни накарат, да ни принудят да плаща­ме скъпата и прескъ­па електроенергия, с която са ни натова­рили. Идиоти са, как­во друго, но какво прави ДКЕВР, защо позволява подобно безчинство, какъв регулатор е, щом позволява да изна­сяме евтината си енергия в по-богати страни, докато това­рим с най-високи цени най-бедното население, И къде са тук, моля ви, широко прокламираните принципи на пазарното стопанство? А къде е тук, моля ви, широко прокламира­ната конкуренция, която ще ни осигури въжделения възход? И не са ли прави, след като са налице тези безобразия, на­шенските зевзеци, които все по-убедено заявяват, че Ев­ропейският съюз за­почва да им прилича на Съветския съюз? Прави са те, за жа­лост, но ако сме паметливи и открове­ни, ще знаем, че непазарното и некон­курентно стопан­ство, поощрявано от Съветския съюз, по­някога бе удобно за нас, печелехме от него. Докато сега не можем и да мечтаем, разбира се, за про­словутия реекспорт на бензина да ре­чем, който тарикатът Тодор Живков полу­чаваше за жълти стотинки, а продава­ше за твърда валута на Запад. Така или иначе, ако недъгава­та, социалистическа конкуренция тогава, роди недъгавата на­шенска конкурен­ция, т.е. безброя от квазимодели, имити­ращи конкуренция, всичко бе и законо­мерно, и оправдано. Докато сега е и нео­правдано, и непонят­но, че недъгавата псевдоконкуренция, оцеляла, защото е поддържана, опаз­вана от родните спе­куланти, е достигна­ла до нови, неподо­зирани и невъзмож­ни висоти. Случва­щото се в енергети­ката, докато ДКЕВР спи, съвсем нелогич­но, престъпно, аб­сурдно, е тъкмо не­подозирани и невъзможни висоти в практики, които е малко да наречем корупционни. Те, каза се вече, елими­нират както конку­ренцията, така и социалната политика, а и пазарното сто­панство изобщо, но са протежирани, Бог знае защо, Бог знае как, от държава, коя­то има претенцията да е капиталистиче­ска, демократична и цивилизована. Кога­то е дума за конкуренцията обаче, близко е до ума, тези и безброй други без­образия, са възмож­ни, преди всичко, заради безумното законодателство. Безумното, подчер­тавам, защото ако всяко законодателство, дори в недотам цивилизованите страни, има за цел да противостои на безобразията, то на­шето, нерядко, по­ощрява или прикри­ва безобразията. А друг, но не по-малко съществен въпрос е, че дори приличните, добре скроени зако­ни, са обезсилени от безброй подзаконо­ви, нормативни акто­ве. Като прибавим към тази тъжна реал­ност и престъпното, но инак премислено, планирано бездейст­вие на регулаторни­те органи, тутакси става ясно защо е дотолкова тъжна, тъй безнадеждна, родната конкурент­на среда. Защото безобразията, малки и големи, разбира се, не са само в енергетиката,а кон­куренцията е подме­нена от спекулата комай навсякъде, където се произвеж­да нещо. Законите, знае се, освен че са лоши са и лобистки, не само не осигуря­ват мечтания от на- ивниците равен старт, но наопаки, осигуряват нелогич­ни и незаконни, кол­кото и парадоксално да е, приоритети ня­кому. Така, напри­мер, някоя норма, която е отдавна за­дължителна в циви­лизования свят, на­ложена с цялата строгост на закона, тук не е задължител­на, защото пречела, видите ли, на едва прохождащия биз­нес. Красноречива илюстрация на това твърдение е, че куп подсладители, сред които популярните аспартам и захарин, които са доказано вредни за здравето и дори канцероген­ни, съвсем логично са забранени в САЩ, но не и у нас. Наше­то, родно производ­ство, видите ли,било конкурентноспособ­но, благодарение на тези подсладители, а здравето на потре­бителя, като че ли е неважно, щом след като веднъж е отро­вен с нискокачествените, вредни храни, го тровят и с глупост­ите на разни шарла­тани. Точно това се случва, безброй шарлатани, били те производители, били защитници на потре­бителите, представе­те си, че и медици, за срам на професията, обясняват възторже­но, че вредата, ма­кар и доказана, не е тъй страшна. И това, разбира се,далеч не се случва само при производителите на сладкарски изделия, а е така и при произ­водителите на пи­лешко месо, да ре­чем. Четох неотдав­на, едно много поу­чително интервю с някой от шефовете на производителите на пилешко, в което въпросният произво­дител възторжено призоваваше да ку­пуваме родното про­изводство, защото е качествено, а не чуждо, което е по- евтино, но пълен боклук. Това в пър­вата част на интер­вюто, където бе обяснено подробно, че вносното месо е третирано, не само с вода, а и с някакви соли, вредни за здравето, но после изведнъж, същият този разобличител, започваше да се жалва, че са забранили влагането на същите соли в родното производство. Нашето, уж качест­вено, нетретирано по този начин месо и заради това по-скъпо, по собствени­те признания на малоумника, изведнъж се оказа точно тол­кова вредно, а малоумникът, за да ни убеди окончателно в малоумието си, на­прави още едно фатално признание. Каза си, човекът, докато се сърди ня­кому, че забраната, видите ли, била из­мислена, щом не ва­жела за миналото през топлинна обра­ботка месо. Не е сметнал, завалията, че не важи тази за­брана, защото топлинната обработка отнема онези триде­сет процента вода, които иска да ни продаде въпросният малоумник. Моето учудване, а и възму­щение, обаче бе пре­дизвикано не от за­бавните малоумия на въпросния субект, а от тъжния факт, че в цяло едно телевизионно предаване, разни защитници на конкуренцията и родното производ­ство, поддакваха на подобни вайкания. Конкуренцията ста­ва нашенска конку­ренция, изражда се дотолкова, че да се превърне в своята противоположност, от такива адвокати, от нашенските недомасленици, намърдали се там, където не им е мястото. Не само Калинки са многобройните, разнокалибрени идиоти, окупирали род­ните институции, за да опорочат още и без това калпавия закон. Последният пример в това отно­шение е отпадането на забраната да се вкарва палмово масло и прочее су­рогати, в бялото са­ламурено сирене и кашкавала. Комиси­ята за защита на конкуренцията и безбройните подоб­ни браншови орга­низации, позорно мълчат, например, когато в телевизион­на реклама, някой бодро обяснява, че хубавото сирене става от седем ли­тра мляко, а друг обявява, че произ­вежда кренвирши от месо. Все има някой селянин, мисля си, във въпросните ко­мисии, който пре­красно знае,ако не друго, поне това, че баща му и досега произвежда качест­вено сирене от три и половина литра мля­ко, пък от седем ли­тра прави кашкавал, не сирене. Има, сигурно е, но се чудя защо никой не му търси сметка, на него, пък и на оня, дето заблуждава народа в телевизион­ната реклама,пък и как се пази тъй кон­куренцията се чудя. Очевидно е, вярвам, че тези, които са призвани, овласте­ни да опазват конку­ренцията, закрилят разни мошеници, позволили си да обявят, че произ­веждат кренвирши от месо или сирене от мляко. Очевидно е, щом се въртят възмутителните ре­клами и шестват триумфално трога­телните вайкания на родните производи­тели, които се саморазобличават, като спекуланти, да ре­чем, докато се предоверяват на тарикатлъка си. И родни­те мандраджии, нужно ли е да посочвам, не останаха по-назад от птицепроизводителите, та дока­то обясняваха, че трябва да купуваме наше сирене, защо­то е от мляко, извед­нъж нададоха вой, че са им забранили да притурят и палмо­во масло. И, като ревнаха, това е най- тъжното, съумяха да съборят, разчитайки на лобисти, нужната и навременна за­брана, която опазва народното здраве, но намалява печал­бите им. А тези и други такива безоб­разия, ще кажа още веднъж накрая, са възможни, защото безбройните кон­тролиращи и регули­ращи органи, намес­то да пазят конку­ренцията и проти­востоят на спекула­та, сами спекулират, ама яко, по нашен­ски спекулират…