Има ли място за морал в политиката се питаме всички не от Вчера. Различното с днес е, че Всеки път си казваме – по-зле от сега няма накъде, но действителността „оптимистично ни опровергава – има, има…
Едва ли има някой нормален политик, който би се самоубил по подобен начин с такава взривяваща кандидатура като тази на Делян Пеевски и то при толкова крехко доверие в обществото. Нашите политици имат претенцията да са нормални, което би трябвало да означава, че или някой от задкулисието ги държи толкова здраво, че не смеят нищо да кажат и само да изпълняват, или са си повярвали В победата и са решили, че избирателите ще преглътнат Всичко, дори и този скандал.
Да, ама не… Както се убедихме ситуацията В България Вече не е същата след февруарските протести. Хората си повярваха, хората вече не се чувстват толкова смачкани или апатични, че да не смеят да изразят мнението си и затова излязоха на улицата. Бунтът им е справедлив, макар да не виждам какво ще се промени, ако наистина това правителство и този парламент хвърлят оставки на момента и същата нелепа политическа ситуация се приповтори в следващия парламент.
Ясно е, че лимитът на доверие е изчерпан, както се казва преди да бъде даден, въпросът е, че липсва алтернатива. Пределно ясно е, че партия ГЕРБ е толкова отвратителна на хората, колкото и оплюваните БСП, ДПС и Атака, а другите пъчещи се и крещящи преди изборите формации нямат никакво политическо влияние, че да прескочат парламентарната летва. Довчерашните управляващи се сетиха да искат намаляване на прага, но нека не забравяме, че този Изборен кодекс, оплюван сега от всички, го писаха и приемаха точно те и те носят цялата вина за всички негови недъзи.
Дали моралът ще намери място в политиката, както днес разкайващо се заричаха политиците, тепърва ще видим. Единствената ни надежда е, че събудилото се протестиращо общество вече няма да даде на никой възможност безнаказано да прави каквото му хрумне на наш гръб…
Морален аршин
