Този път, за разлика от февруари, всичко си дойде на мястото още на четвъртия ден… В понеделник телевизиите с радост показаха как в една блеснала от полюлеите зала министър-председателят Пламен Орешарски се среща с „представители на протестиращите“… Във вторник в една друга, не по-малко блеснала зала, същото стори и заместник-председателката на Народно-о събрание Мая Манолова – тя също се срещна с „представители на протестиращите“. Това, естествено, ни припомни как Бойко Борисов даде пресконференция в присъствието на„представителката на протестиращите“ Даниела Пеловска, (оная, дето заплаши, че ако правителството подаде оставка, на другия ден не просто няма да има парламент, ами той ще бъде направо сринат). Само че онова се случи чак на осмия ли, деветия ли ден от началото на антимонополните (тогава!) бунтове – сегашните я подхванаха тая работа по-бързичко…
„Представители на протестиращите“… Никога няма да разбера как точно хилядите от площадите си ги излъчват тия „представители“!… Как го правят? С някакво „вишегласие“ ли става това? Спират за малко скандиранията и обсъждат
кандидатурите за длъжността „представител на протестиращите“ ли?!… А след това ги гласуват, тъй ли? До тук добре, но после какво следва? Някакъв мандат ли им дават? Кой отива да им вади пропуски за Министерския съвет или за сградата на Народното събрание? И как така се е получило следното:
„Самата среща започна със скандал, след като се оказа, че за нея са пристигнали и протестиращи, които обаче не са в предоставения на пропуска списък.“ (Цитат от един вдъхващ доверие сайт.)
Потресаваща е и темата, по която са „дебатирали“ на тия срещи. Изборът на шеф на ДАНС! След справедливия гняв, изригнал след очевидно задкулисния избор на Пеевски – какво? „Представителите на протестиращите“ предлагат имена? На срещата с Манолова например един такъв представител окупира микрофона и викна, че ей сега ще им предложи кандидатура от ИМЕТО НА ВСИЧКИ! И действително назова някакво име – нещо като Златомир Гинчев Гинчев – което обаче не просто всички, а НИКОЙ не беше чувал, естествено. Обратно – всички гледаха ошашавени, обаче „представителят“ ги подкани победоносно:„Ръкопляскайте бе!“ Чудо! Картинка! Блясък!
Та затова казвам, че всичко си дойде на мястото. (Още две изречения от цитирания вече сайт: „По изпитан от времето на ГЕРБ злополучен сценарий, на срещата с Орешарски се озоваха не опоненти, а поддръжници на правителството. Те не искали кабинетът да пада, а да работи за подобряване на живота на българите.“ С такива „представители на протестиращите“ да си имаш работа, ей!)
Което обаче означава, че и онова, което ще последва, ще повтаря сценария. Не знам дали е „троянски кон, провокатор или лидер на протеста Янаки Ганчев“ – според както се питаше в една февруарска публикация – но просто няма да забравя онзи телевизионен кадър, в който същият този Ганчев стоеше сам-самичък пред президентството и се озърташе сърдито…
Приличаше на онова кросно от приказките, дето било ритнато след изтъкаването на платното.
И не знам защо си спомних как в глава 5 на великолепния роман „Понеделник започва в събота“ говорещият котарак Василий казва убедено: „Не ви съветвам, гражданино. .., мяууу.не ви съветвам. Ще ви изядат!“