По някакви причини, които наистина не разбирам, някои политици и наблюдатели продължават да търсят (и намират!) прилики между лятото на 2013 и зимата на ’97-ма. Само по себе си това е странно: категорично се разделят протестите от февруари тази година и сегашните, а търсят прилики с онези…
И не знам защо все отбягваме да сравняваме днешната ситуация със ситуацията през 2009 година.
На пръв поглед разликите са толкова много, че въобще няма място за сравнение. Тогава правителството си отиде след избори,спечелени от една политическа сила, която беше твърде нова и водена от харизматична личност. Тъй че преднината, с която спечели, беше достатъчно внушителна (117 мандата срещу 40 за управляващите до дотогава), от друга страна картината в парламента беше достатъчно пъстра, за да могат веднага да почнат договаряния и тъй нататък… – та затуй, макар и в малцинство, ГЕРБ си излъчи от раз правителство, което парламентът гласува на 27 юли.
(Съвсем между другото тогавашните „предишни“
сами си погодиха страхотен номер: измислиха си тъй наречените „мажоритарни кандидати“, които на практика се оказаха още по едно водещо лице в листите на съответната партия. Само че когато един мажоритарно избран депутат го издигнеха на някоя друга работа, на негово място не влизаше опониращ мажоритарен кандидат от друга политическа сила, а чисто и просто следващият от съответната пропорционална листа. Абсурд! Пък уж мажоритарните кандидати бяха изправени лице в лице, а не като бройка от общата маса. Хайде сега пак настоявайте за „смесена избирателна система“!…)
Точно обратно е сега. „Кантарът“, който се получи като резултат от парламентарните избори и заради който един-единствен глас решава дори и възможността Народното събрание въобще да работи (ден за ден!), няма нищо общо с представата за нормапна законотворческа работа. Да не говорим пък, че до сега не бяхме ставали свидетели на такава невиждана до сега нетърпимост между представените там две най-големи политически сили.
Твърде съществена разлика има и в това, че в онова правителство болшинството от министрите никой не ги познаваше. То, както се оказа после, и премиерът не ги е познавал, ама то е друг въпрос. Поради което – както и заради харизмата на шефа им – почти никой не си задаваше въпроса дали ще изкарат пълния си мандат. Да си спомня някой през първите години парламентът да се е занимавал с изборния кодекс? Няма да си спомни. Изборите бяха все едно в необозримото бъдеще.
Пък сегашните общо взето ги знаем – някои от тях дори много хубаво ги знаем… Видяхме колко погрешни стъпки направи Орешарски в посочването на дискредитирани люде, а преди това и грандиозния скандал с избора на Пеевски и упоритото повтаряне, че той е човекът! Та затуй най-най-добронамерените прогнози за оставането им начело на изпълнителната власт е май догодина. Но и това го казват малцина. Та затуй още в началото се разбързаха и с изборните закони,..
Онези се радваха на сносен медиен комфорт (премиерът например направо не слизаше от екраните). Сегашните – на никакъв, ако изключим вестниците и телевизиите на Делян Пеевски, но пък тях интернет удачно ги затапва засега, хеле фейсбук, който през 2009 все още беше само една луксозна играчка.
От там и най-очевидната разлика между 2009-та и 2013-та: протестите. Тоест тогава никой не тръгна по площадите в знак на категорично несъгласие със ставащото из тъмните коридори на властта – сега виждаме какво се случва и май никой вече не се наема да пророкува какъв точно ще е краят на случващото се. Дори се заговори публично (от парламентарната трибуна – най-публичното място в една парламентарна република все пак!) за възможна гражданска война, да пази Господ!
Та така: нищо общо между тогава и днес…
И все пак, и все пак…
Има прилика! Една, но затова пък каква!…
Да видим сега… Веднага след като онова правителство се понастани из кабинетите в министерствата, бяхме буквално удавени в открития за хала, в който новите били заварили държавата! Ад! Дъно! Продънен бюджет! Престъпен харчлък! Заробващи (и загробващи) сделки! Сключени убийствени договори!
Така се роди хитът на онова лято.
Той гласеше: ДО ДНИ БИВШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ
– НА СЪД! ДО СЕДМИЦА
– МИНИСТРИ В ЗАТВОРА!
„До няколко дни ще има повдигнати обвинения срещу бивши министри за злоупотреба със служебно положение и власт, каза още Цветанов, цитирайки изявления от прокуратурата. Той уточни, че е разпоредил МВР да оказва съдействие, за да бъдат разкрити всички престъпления. Позицията му е, че всеки, злоупотребил с парите на българските и европейските данъкоплатци, трябва да понесе санкция от държавата.“
Това е само един цитат от неизброимите тогавашни изявления на Цветан Цветанов. Казал го е на 3 септември 2009 година и е обобщил: „КОРУПЦИЯТА Е ВЗАИМНО СВЪРЗАНА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ.“
Сега си отворете вестника, пуснете си телевизора, усилете си радиото или -нещо ново! — влезте в интернет и ще разберете какво искам да кажа…
Припевът е същият -онзи, от лятото на 2009-та. Ама същият до запетайката! „ДО 15-20 ДНИ МАКСИМУМ ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ СРЕЩУ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ГЕРБ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ ЩЕ БЪДЕ В СЪДА!“
Засега само Цветан Цветанов и само по едно-две обвинения, но другите спокойно могат да се готвят.
Ето: „Премиерът Пламен Орешарски заяви, че според наблюденията му от последните 20 г. „никога ситуацията в страната не е била по-зле“. „Не говоря само и единствено за цифри, а и за състоянието на бизнес климата, отчаянието в гражданите и структурните проблеми, натрупани в различни звена на публичния сектор“, каза той.“ Край на цитата! Или: „Министрите са в шок и казват, че ситуацията е по-зле, отколкото са очаквали!“ – което пък го казва мандато(в)носителят Станишев…
А дреболии като своеволията около Авиоотряд 28 са досущ като своеволията на бившите министри (бивши към 2009 година, искам да кажа), които престъпно са харчили грешни пари за златни тоалетни и панорамни асансьори във ведомствата си.
Но най-важната прилика все пак е в това, че и тогава, и сега ПРЕДИШНИТЕ са виновни!… Другите са криви за невъзможността да се повишават доходите, да се направят пенсиите поне сносни, да се… Защото „никога ситуацията в страната не е била по-зле“!
(Ето как обобщава някогашният министър Николай Василев, който вероятно вече е забравил, че продаде БТК за отчайващо ниска цена: „Новото управление започна с една много крайна оценка за своето наследство – констатацията „Никога не е било по-зле“ просто не е вярна. Това ми прилича на 2009 г. и оценката на ГЕРБ тогава“, коментира той, посочвайки, че с това говорене Пламен Орешарски повтаря грешката на Бойко Борисов.“ По изключение тоя път е прав.)
От там и другата прилика с лятото на 2009: тоталната смяна на персонала!
С други думи казано -най-непоправимата беда на всичките тия двайсет и кусур години на преход е абсолютната липса на приемственост! А приемственост означава последователност. Всяко ново правителство у нас първо се провиква: „Да продължим реформата!“ – и веднага почва… от началото. Може би изключение правеше само кабинетът на величествения премиер Сакскобургготски, чиито министри храбро продължиха съмнителните приватизационни сделки на министрите от кабинета на Иван Костов: едните продадоха ей тъй БГА „Балкан“ – другите, пак ей тъй БТК (само като пример, разбира се!)
Та така. Сто разлики -само една прилика…
Но тази едничка прилика лично мен ме навежда на твърде мрачни мисли…
Да продължим… от началото!
