За протестите и хората

Добрата стара со­циология все е залож­ник, я на някоя Мирка, я на някой друг именит тарикат, та като каже нещо, дори да е вярно то, току събира неза­служени псувни. Друг въпрос е, че псувните често, много често, за жалост, са си съв­сем заслужени, както беше в случая с печал­но известната Мира Добрева. Видя се, че възмутителните й прогнози, прилични на кръчмарска сметка, стъкмена тъй, че да е обирджийска, не бяха сметки без кръчмар. Колкото и неочаква­ни да бяха, колкото и нелепо да звучаха, те щяха да излязат, ако бяха влезли в употре­ба онези бюлетини от онази печатница, а печално известната днес женица щеше да е мастит професио­налист или герой на партията. Това, както и да е, минало-заминало, но дали е тъй, щом тази жена не се предава, а други со­циолози продължават да обслужват, най-безпардонно, когото трябва и както трябва.

Не е нужно, надявам се, да добавя и туй, че когото трябва и както трябва обслужват не само социолозите, но и политолозите, да речем, пък и нашего брата, ако е платил добре. Тези пороч­ни практики отдав­на са традиционни практики и, дето не изненадват никого, но и не тревожат ни­кого, което е много тъжно, особено във време, когато площа­дите са пълни с про­тестиращи. Защото всеки смислен, всеки истински протест не е абстрактен протест срещу „мръсните ко­мунисти“, а е протест срещу реални недос­татъци. Докато празната гюрултия само помага на „мръсните комунисти, пък и на чистите мошеници, да си разиграват коня както си щат. Абсурд- но е, но скандиращи­те против мафията по площадите са за­ложници на мафията, които й помагат да играе недостойната си игра, докато напразно си въобразяват, че воюват с нея. Те, като че ли, имат съвсем смътна, объркана представа за мафи­ята, или изобщо не знаят какво е мафия­та, щом подминават реалните, натрапва­щите се мафиотщини, а скандират срещунякакви въображаеми мафиоти. Във всеки учебник, например, е написано, че сраства­нето на изпълнителна­та и съдебната власт е класически пример за мафиотщина, но никой от протести­ращите – странно! – не се сеща за онзи скандален разговорв Банкя. Там един ми­нистър-председател, един подсъдим минис­тър и един главен про­курор, мафиотстват, в буквалния смисъл на думата, при това са очевидно самозабра­вили се и вулгарни като улични бандити, но това не възмущава никого. Както не въз­мущава никого – това е още по-странно и съвсем непонятно! – че за подслушване са изхабени 110 000 000 лева, колосална сума, двукратно по-голяма, оказва се, от бюджета на БАН. Модерните уж млади хора, успешни­те бизнесмени, които получават големи за­плати и плащат солид­ни данъци, пет пари не дават, Бог знае защо, че някой пося­га безпардонно към изконните им граж­дански права, че им отнема гарантирани свободи, че ги следи нерегламентирано, че може да спекули­ра с незаконната си информация, че може да съсипе бизнеса им и отнеме доходите им. Е, подобно пове­дение ми е съвсем, ама съвсем непонят­но и не вярвам, че е възможно, че го има: хората, разбира се, неса малоумни, особено хората, които имат смелостта да протес­тират, защитавайки гражданските си пра­ва, не друго! Някой, очевидно е, ни прави на идиоти, отново, запореден път, докато ни убеждава, че огромното мнозинство от протестиращите са реалната средна кла­са, а не набързо, ме­ханично сформирани агитки от жалки клакьори. Невъзможно е, позволявам си да отбележа, средната класа или модернитемлади хора, т.е. най- успешните и най-креативните хора, наместо да отстояват граж­данските си права, да поругават граждан­ските си права! Не­възможно е, близко е до ума, най-здравото съсловие от болното ни общество да крещи напразно, да вдига празна гюрултия, щом има интереси, щом е загрижено и за ико­номическия си въз­ход, и за опазването на морала. Средната класа – това също е написано в учебни­ците, – е фундаментът и на държавата, и на обществото, успеш­ните хора в успешните държави. Нашите про­блеми, колкото и да са и каквито и да са, в туй число и днешните про­тести, се дължат и на отсъствието, или незрелостта, на средната класа, на доволните собственици и доволната интелигенция. И нека сега, след всичко казано дотук, да се върнем при добра­та стара социология, която тези дни отно­во ни изненада с по­редното си, фамозно изследване. Според него, осемдесет про­цента от българите поддържали безрезервно протестира­щите, което ще рече, че и те, както протес­тиращите, се радват на добри доходи и плащат солидни да­нъци. Само че, знаем, по ирония на съдбатапак от социология­та, че тъкмо толкова, около осемдесет про­цента, са българите с мизерни доходи, за които е проблем и нищожният „Данък: колиба“. Логично е да се запитаме, щом е тъй, кога казва исти­ната социологията, в кой от случаите, пък и защо са дотолковаразнопосочни, взаимоизключващи се прогнозите и поняко­га? Логично е да се запитаме още, кой и защо ни прави на идиоти, докога ще ни правят на идиоти и наистина ли има, все още, нещастници, кои­то дотолкова лесно и безотговорно се връз­ват на крещящите за­блуди? Става въпрос, опитвам се бъда пре­делно ясен, за наисти­на крещящи заблуди, щом протестиращите, в прав текст, заявяват, че не желаят намале­ние на цената на тока, че имат достатъчно пари, за да си плащат сметките. Дали, на­истина, мислят като тях, реагират като тях, онези осемдесет про­цента окаяници, дето нямат пари не за смет­ките си, но за нищо, та пълнят с вересии тефтерите в селските бакалии!? Дали, на­истина, е възможно да се случи и такова чудо, а ако е невъз­можно, защо протес­тиращите граждани отново изневеряват на принципите на гражданското обще­ство и позволяват на някой да се гаври с из­страдалия народ!? Защото тъжната истина е, че докато по площа­дите се вдига празна вяра и се протестира абстрактно срещу абстрактното задкулисие, кукловодите на прехода продължават циничните си игри. Да, докато социоло­зите, политолозите, пък и нашего брата, се продават лесно на уж презряната поли­тическа класа и току измислят оптимистич­ни теории за светлото бъдеще, народът тъне в нищета, подложен на истински геноцид! Такава е тъжната ис­тина за протестите и хората, оставаме си заложници на от­давна компрометира­ната, най-неморална и най-корумпирана, политическа класа. Неспособни сме не само да я отстраним, да й отнемем властта, но и я обслужваме, осъзнато или неосъз­нато, за много пари или даром, помага ме и да пребъде, докато уж воюваме с нея. Ипроблемът не е нито в Конституцията, раз­бира се, нито в Изби­рателния кодекс, а в изкривеното ни, чак перверзно мислене, в неспособността ни да мислим конструктивно и мащабно! Лесно е да вдигаш празна врява по мегданите, за да свалиш прави­телството, което и да е то, докато свалиш правителството, а е трудно, неимоверно трудно, да победиш разрухата, която сам си сътворил. Чудя се как модерните млади хора, ако наистина са модерни млади хора, в което се съмнявам, както забелязахте, вярвам, не разбират тези тъй прости зави­симости, та продъл­жават, като бащи те си, да рушат, наместо да съзидават!? А този чудовищен, нашенски деструктивизъм, ка­зано между другото, е поредното доказа­телство, че модерни­те млади хора, не са модерни млади хора, а нещо друго. Така е, защото деструктивният патос е комунис­тически патос, който не подхожда на соб­ственици, дето милеят за всичко, което са създали с ум и сърце, което искат да опазят и развият…