Легендата разказва, че когато Цезар прекосил Рубикон и отсякъл: „Жребият е хвърлен „, неговите легионери викали: „Aut Caesar, aut nihil!“, в превод на български „Или Цезар, или нищо“, т.е. „Римляни, изборът е ясен, или този човек, или една глава по-ниски!“ Нещо подобно беше положението дълги години в България – или избирате БКП, или в затвора и на лагери… След 1989 г. – изберете демократите, за да не върнете комунистите, а БКП и ДС се смеят в миманса. И досега е така – „Или този, или нищо.“, като „нищото“ е политически враг. На хората обаче им писна и от римското „Aut Caesar, aut nihil!“ вече остана само втората част „Aut nihil!“, което отдавна си е девиз на анархистите по света. Дотам я докарахме, че повечето от хората не вярват на нищо и никой, ни на „леви“, ни на „десни“(доколкото пък тях изобщо ги има на политическата карта).
Или нищо!
