Абсурдът, вярвам никой не се съмнява, е налице, дори само заради това, че в деня на рождението на Апостола се занимаваме не с Тефтерчето на Васил Левски – този символ на българщината, а тефтерчето на един политически негодник. Политически субпродукт, може би, е по-точно, щом за този директор, представете си, на държавна комисия, „негодник“ звучи като комплимент. Негодниците, особено родните негодници, кой каквото ще да разправя, са хора комбинативни, находчиви, като незабравимия Остап Бендер, а не тъпанари, толкова глупави, че предизвикват умиление със затрогващата си тъпота. И абсурдите на нашенското задкулисие започват оттук, от назначаването на точно такъв индивид, недообразован, може би, и плиткомозъчен, със сигурност, щом е неспособен да запамети някак нарежданията на началството. Това и обяви по-умният и по-гласовит от него Димитър Главчев, който докато се мъчеше да оневини съпартиеца си, рече в прав текст, че един средноинтелигентен човек това би трябвало да го запомни, наместо да го записва. Абсурдно е, не ще и дума, че човек, който не е средно-интелигентен, е натоварен с непосилното бреме да изпълнява тайните, задкулисни нареждания на И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б., а още по-абсурдно е, че белязаните с инициали си признаха, без бой, както се казва, че са задкулисни играчи. Нескопосни, некадърни, задкулисни играчи, глупави колкото питомеца си, щом се оказаха неспособни да скалъпят някакво прилично оправдание и приеха вината за мръсните си игри, за тъпата, тоталитарна милиционерщина. Българският парламент, може да се каже, олекна след напускането на Искра фидосова, но партия ГЕРБ пък се натовари с нова вина, с още вина, с тежка вина, щом е очевидно, че присъщата й милиционерщина се изразява не само в прословутите подслушвания. Искра Фидосова, респектираща и с внушителната си фигура, и с монтанското си образование, оказва се, е била не само пръв законодател на своята партия, но и подобрено, нашенско копие на зловещия Берия. Само тези незначителни наглед подробности, вече са предостатъчни, за да прилича на абсурдна пиеса нашенското задкулисие, но всичко е далеч по-живописно, някак по-вълнуващо, било заради каруцарския език и маниери, било заради кристалната тъпота на водещия записките. А черешката на тортата, без съмнение, е изявата на белязания като Б.Б., който блести и в епизодичната си роля, като заявява наперено, без да му трепне окото, че изобщо не е подозирал какви ги вършат зад гърба му. И проблемът в случая е не естетически, а медицински, както казват, щом вождът и учителят, комуто по право се пада главната роля, се преструва на статист, но не забравя да напъди провинилата се, злепоставила го, или набедена И.Ф. Интрига има, вижда се, колкото и прозрачна да е инак уж задкулисната игра, която ни връща към комунистическите крамоли, когато бе задължително да се удари този и да се оправи онзи. Интрига има, но има и водевил, нещо нескопосно, недовършено, недоправено, нашенското задкулисие е тъкмо такова, прилича на абсурдна пиеса, но погледнато от друг ракурс, на нищо не прилича! И е смешно, но и тъжно, направо отчайващо, смееш се, ама през сълзи се смееш! По-тъжното от нашенския политически ли, абсурден театър ли, обаче е публиката, която уж протестира против задкулисието, ама по принцип, а никого не разобличава по конкретен повод. Тефтерчето на негодника и целият този панаир, дето се завихри край него, сякаш не съсредоточават вниманието на много интелигентните уж протестиращи, които не видяха нищо задкулисно и в случая с констинбродската печатница, а и с възмутителните подслушвания на Ц.Ц. Напротив, безбройните гафове на ГЕРБ, направо грандиозният им провал с несекващите скандали, са за интелигентните протестиращи мръсни инсинуации на мръсните комунисти. И подобна интерпретация на проблема, не ще и дума, е още един нюанс в абсурдната пиеса, щом най-интелигентната част от нашето общество, както се тръби, е неспособна да схване какво ще рече срастване на властите. Да, имаше класически пример за срастване на изпълнителна и съдебна власт след онзи разговор на Б.Б. във WC, както сам премиерът обяви, в родната Банкя, има сега и класически пример за срастване на изпълнителна и законодателна с партийна власт по веригата И.Ф., Ц.Ц., Б.Б. На това в цивилизованите страни му казват мафия и мафиотщини, а като е налице такъв скандал, той не се оправя с няколко оставки и няколко присъди, а тресе дълго корумпираната политическа класа. А се случва това там, защото има гражданско общество, което отстоява гражданските права и демократичните свободи,без да вика по площадите, което е непримиримо, освен това, към всякакви задкулисни игри и не прощава това дори на някой лъжемесия. Тук се случва друго, тук най-непримиримите борци за демокрация, като един професор, който отдавна прилича на водевилен актьор, обясняват какво е трябвало да направи негодника, за да прикрие задкулисните си игри, на целия български народ, без да си дадат сметка, че се превръщат в негови съучастници. Да, поредният щрих в нашенската абсурдна пиеса и нашенското задкулисие е въпросният професор, изживяващ се като голям умник, който „съветва“ публично, вече провалилият се Филип Златанов, как би трябвало да закодира нарежданията на началството тъй, че да останат тайна. Чудя се дали е наистина толкова глупав този, пак ще повторя, инак изживяващ се като голям умник математик, че да не осъзнава моралното си падение, или просто гьонсуратлъкът му е галактически, но инак е сигурно, че са вписва прекрасно в абсурдната пиеса. Въобще публиката, нашенската публика, дописва нашенската абсурдна пиеса, като уж протестира настървено против задкулисието, но по принцип, а подминава тихомълком, на пръсти, очевидните му прояви. А за капак, изживяващите се като морални ментори нейни водители, се издънват направо неправдоподобно, досущ като самодейния актьор, който задължително се препъва по сцената, колкото и равна да е тя. Нека не губим надежда все пак, случаващото се е катарзис и хората непременно ще поотрезнеят, ще изсънуват някак робския си сън, ще се стреснат и ще разберат най-сетне какво е задкулисието, истинското задкулисие, пък и защо трябва да се воюва с него, ама не с празни приказки и парадни жестове…
