На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Имен ден имат Мария, Марин, Мара, Мариян/а, Марийка, Мариета, Мариела, Богдан/а, Божан, Божидар.
Голяма Богородица да бъде обявена за официален празник от правителството. Тази идея обедини монасите от българския манастир „Зограф“ в Атон и представители на Светия синод.
„Успение Богородично е сред най-святите дни и трябва да бъде официален празник, както например е в Гърция“, обяви игуменът на нашия манастир в Света гора архимандрит Амвросий.
Пресвета Богородица е над светиите, над ангелите и архангелите и нейните молитви са по-силни от всички, взети заедно, напомни той.