Сигурно се сещате за оня виц, в който един мафиот отива при свой колега да търси работа за сина си. Въпросът е обаче каква работа по-точно? Затова му предлага варианти: за работа веднъж седмично в офиса – 10 000 лв.; а за два пъти в седмицата – 5 000 лв. Но мафиотът настоявал за истинска работа, за да разбере сина му как се изкарва хляба. Освен това да работи 8 часа на ден, 5 дни всяка седмицата, 4 седмици от месеца и така цяла година. Отговорът бил много ясен, че за такава работа младите учат 4 години, имат диплома за висше образование и получават 400 лева.
Сетих се за този виц, когато един администратор на държавна хранилка се оплакваше, че младите специалисти имали дипломи с гръмки специалности, а всъщност учили от всичко по-малко. Затова нищо не знаели и тепърва трябвало да ги обучават. Този специалист се раздели с ученето преди десетина години и явно е забравил своите първи работни дни, когато по-опитните му колеги са го обучавали на работното му място.
Но не за забравянето иде реч. По-скоро за това, че в университетите се получава общ поглед за науките и завършилите придобиват умения да търсят информация на точното място за кратко време. Специализираните знания са чрез различни обучения и квалификации, съчетани с практиката на терен, както и самообразованието. Затова на завършилите млади специалисти, които искат веднага да станат началници и да получават хилядарки, държавата е определила точно парично възнаграждение. Родителите недоволстват, че наследниците им започнали работа, но какво получавали. Те са забравили за началото на трудовия си път и каква заплата са получавали.
Затова нека младите специалисти да поработят, да натрупат опит, да се пообучат и едва тогава да градят главозамайваща кариера.
За знанията
