Историята с нацепения в Димитровград -родното място на целокупната българска чапга – роял „Блютнер“ взриви медиите и социалните мрежи. Псувни и смешки, смешки и псувни… – страшна работа! От „Роял на Щраус отиде за компот“, „Чиновничка „уби“ скъп роял“ и „Нацепиха скъп роял за подпалки“ – до „Нацепеният роял изсвири оставката на директор Ташева“ и „Убийцата на рояла плати с оставка“… Как реагираха форумите не е за разправяне.
Лично мен в тая случка ме срази друго… Роялът бил пречел! Пречел бил в в един детски младежки център, за който се предполага да е място, където не се дълбаят корита и не се плетат кошници и хасъри, а се учат млади хора на някакви изкуства…
Е че като пречи – продай го бе, човек! Обяви го на търг! Може и в интернет! Или иди го предложи на не по-малко прочутия от чалгата Димитровградски пазар, най-големия на Балканския полуостров! Искай му там някаква дребна сума, стотина лева му искай, поне за тока да си помогнеш! Има достатъчно хора, които може и да ги мислиш за изчанчени, но които биха платили за един „Блютнер“!
Изнасянето му от етажа било скъпа работа -няма страшно! Който го купи, обезателно ще намери начин да го свали без да съсипе нищо в поверения ти имот!…
Роялът не свирел (музиканти твърдят, че много хубаво даже си свирел, но както и да е), та, значи, бил развален и не вършел работа. .. – пак няма страшно, мила госпожо! Има хора, викат им колекционери, дето са готови да дадат луди пари за неработещ инструмент, ако на него е свирел преди сто и петдесет години някой Щраус – все едно кой от Щраусовците. Ще я купят тая вехтория дори само да си го гледат, има такива хора, честно!
Само че не! Госпожата издава заповед именно да се разглоби, хамалите да го свалят долу на двора и там вече да се види какво може да се ползва -маса ли ще се измайстори от капака, за подпалки ли ще се нацепи дървенията, а ония жици и чукчета вътре вероятно и за скрап не стават. При това сто на сто напълно законно: ако „активът“ е бил бракуван, той трябва да бъде унищожен в присъствие на оторизирана комисия.
Ето това ме отчая: излиза, че тази жена няма дори и идея, че нещо, свързано с изкуство, с култура най-общо, въобще струва нещо! Дори и в днешното меркантилно време директорката не вижда пари в този прокълнат роял, та за нея е по-изгодно да идват хамалите и да вадят теслите и въжетата, да я отърват от тоя непотребен шкаф… На госпожата и през ум не й минава, че от един стар роял „Блютнер“ може да се изкара някой лев.
Ако в детския център е имало чушкопек, който не работи – сто на сто щеше да го продаде най-малко за скрап, все е файда! Или нафтова печка, останала от доисторическия материализъм -също.
За нея обаче тоя боклук, той „Блютнер“, дето само се пречка в краката на балеринките от „Галаксико“ („Галаксико“!!!) няма парична стойност. Тъй вижда тя нещата: роялът пречи, а не може да се продаде.
Точно толкова струва културата у нас: нищо! Не е стока! Няма далавера в нея!…
Тая работа, естествено, изобщо не е от днес. Преди повече от петнайсет години се измайтапих в един хумористичен вестник. Така и така, писах, мирният преход към кретенизъм у нас завърши с пълната и окончателна победа на простотията! И не съм бил прав, разбира се -въобще не е бил завършил тогава преходът, имало още бая зор да видим, дорде стигнем дъното. По онова време още дори „Биг Бра дър“ си нямахме и някак я карахме с едната „Невада“, а поп-фолкът възлизаше на „Радка пиратка“ и „Ох, баня, ох, кеф“. (Апропо, и онзи вестник вече го няма – беше прекалено интелигентен вестник, та да го оставят да съществува.)
И щом има още рояли за нацепване, значи е рано да си кажем, че сме се извисили до сияйните висини на абсолютната чалга. (Нямам предвид чалгата като жанр някакъв там. Просто не я слушам.)
Пустият му пазар… Това странно изчадие на нашенската икономическа мисъл, в което за Парис Хилтън пари има (разправят, че й кихнали 650 000 евро, колкото да каже едно ,Дзак!“ на Мишо Шамара и на знам още кой, с извинение, VIP, и да си отлети), а за книги – не.
За прекопирано от Бимбилистан рекламно лого на България има пари, за книги -не.
Това за книгите го знам отличния си горчив опит – затова го повторих.
Преди няколко години две берлински издателства започнаха да издават една поредица от книги, наречена „Балкани“. Включиха автори от Румъния, от Албания, от Сърбия… И от България. Имах късмета и щастието и едно мое заглавие да е сред книгите на Виктор Пасков и Божана Апостолова, Димитър Атанасов и Йордан Иванчев…
И какво? Ами ето какво… За своите автори съседна Сърбия преведе на издателите добри пари – не казвам за какви суми става дума, защото, знам ли, може да е фирмена тайна. И с тези пари издателите завихриха огромна рекламна кампания за книгите на сърбите. Грабнаха авторите ги и ги поведоха къде ли не из Европа по представяния, обсъждания, панаири на книгата, симпозиуми и университетски лекции… Което си се отразяваше, както му е редът, в големите вестници и информационни портали.
Като резултат от всичко това сръбските писатели от „Edition Balkan“ присъстват не просто на европейския книжен пазар – присъстват в Европа!…
И щом сръбските автори присъстват -присъства, значи, Сърбия, нищо че не е член на Европейския (ни) съюз. Присъства с книги, а не с калпаво, но скъпо лого.
Българската държава не можа да отдели пукнат лев за българските книги от поредицата. Толкоз. И не че няма пари – нямало механизъм, чрез който да се помогне финансово на българските автори в поредицата. Сигурно е така. Сигурно няма предвиден такъв механизъм, от което излиза, че книгата не е стока.
В другите ни съседи – в Република Турция – има специална институция Т.Е.D.А., която разполага с такъв бюджет, че когато чужд издател рече да издаде турски автор, от T.E.D.A. само питат: „Колко?“ – и после въобще не се пазарят. В Турция обаче не четат български автори…
У нас нали цари пазарна икономика – издателите да се оправят! Частни предприемачи са, така че да са му мислили навреме… (Макар че от друга страна готвят субсидии за частните училища, та не знам вече кое е пазар и кое държава…)
И щом един роял „Блютнер“ струва точно колкото един пробит тиган – сиреч нищо – значи всичко си е дошло на мястото.
На съсечена култура – нацепен роял се полага!
