Повечето от съвременните хора са суеверни отколкото вярващи. Зададат ли се празници, навалици тръгват към храма, за да демонстрират суеверието си и да не изостанат от модерната вълна – да запалиш свещ пред икона. Правят го и с надежда, за собствено облекчение от затормозяващите ги мисли. Тогава опашките за свещи пред църквите се извиват в двора и няма начин да останат незабелязани от минаващите пешеходци. Друг е въпросът, че влизащите не знаят какво да правят в храма.
Съвременниците имат повече информация за поведението на други обществени места, но не и какво да направят, за да укрепят вярата си и кога да прекрачат прага на църквата.
Всички масово гледат под вежди на хората, които почитат храма в неделните дни. Нямам спомени да се вият опашки пред църквите в града в неделен ден, освен ако не е някакъв празник. Защото всички на думи се бият в гърдите, че са християни и тачат големите християнски празници, а никога майките и бащите не водят децата си в църквата, за да им покажат с действията си, за какво се влиза в святото място.
И това не е характерно само в годините на прехода, но и преди това, заради поведенческите модели на тогавашната епоха.
Истина е, че днес масово, кръщават децата в храмове и манастири, а после порасналите се сещат за този акт, седмици преди да сключат брак.
Пътят към храма за всеки е индивидуален, а хората тръгват по него едва след житейски несгоди. Тогава даряват курбани за здраве и наистина полагат усилия да събудят вярата си, но пак от суеверие. А иначе все пак даряват по някой и друг лев за изграждането на храмове, а после никога не влизат в тях и не Водят децата си. За какво го правят? От суеверие или от вяра?
Суверие или вяра
