Беше време, когато Ямбол беше I нещо като град | на кръстопът Ама много оживен кръстопът! От тук минаваха маса влакове, а един такъв влак, експресът „Диана“, дори от тук тръгваше и после вечерта до тук стигаше. „Ямбол – София – Ямбол. И други експресни влакове преминаваха – за Бургас, за Варна, после обратно за София, за Пловдив… Бързите влакове направо не мога да си ги спомня колко бяха, а за пътническите просто не ми се говори. За Бургас през деня потегляха няколко такива „електрички“. Ако си ранобуден – ставаш по тъмно и след два часа си на плажа, а после се връщаш уморен и радостен пак по тъмно.
Лятно време тия съветски композиции бяха фрашкани като автобус на градския транспорт в час-пик. За Стара Загора – същата работа: час и малко отгоре и си при приятелите си, а за връщане няма защо да се безпокоиш… Дори за Варна имаше такава „електричка“ – директна и много удобна като време, както за един ден плаж, така и за работа някаква да си свършиш и да се върнеш още вечерта.
(Експресът „Диана „, естествено, беше голямата ни гордост, дума да няма. „Ямбол – София“! Страшна работа! Нали помните каква олелия се вдигна, когато в началото на тъй наречените промени понечиха да ни го вземат, и дори ни го взеха: известно време той тръгваше от Стара Загора, та моя милост дори предложи на началството да си го кръстят „Заарата – София – Заарата“ или да си го кръстят „Аязмото експрес“… Шегички. Ама си го върнахме де!)
Ония мизерни, но удобни „електрички“ май почнаха първи да падат в неравния бой. Тъкмо миниатюрният министър Николай Василев докара крайградските мотриси „Дезиро“ („Ново начало“, според както гласяха нахалните транспаранти по гарите), и разписанието им се разреди… Малко преди това пък Иван Костов зина да разправя някакви утопии за влакове-стрела…
– това по времето, когато според най-най-официалните данни средната скорост на българските тренове беше петдесет-шейсет километра в час. (А между другото в началото на 70-те България имаше влак, който да напомня на нещо като „стрела Помня огромния транспарант на Софийската централна гара, на който пишеше „София – Бургас за 4 часа!“ Влакът беше кръстен „Слънчев бряг“, и, разбира се, също си минаваше през гара Ямбол…)
Както и да е.
И ето сега… Сега стана тъй, че през Ямбол не минава нито един влак! За да отидеш в Бургас трябва първо да се добереш до еди къде си, а за връщане…, за връщане нямам представа как става. Изключено е да отскочиш до Стара Загора и да се върнеш още преди „По света и у нас“..
Но знам каква е тая работа, обаче отсечката Ямбол – Стара Засора, откакто се помня, все нещо й ремонтират! Тунелът под Ламанша да беше, досега да са го свършили тоя ремонт.
И мен ако питате, най-добре ще е Ямбол да кандидатства за регистриране на куриоз (ако има такива класации).
Защото днес в този някогашен оживен железопътен кръстопът има Ж.П.-бюро, на което няма разписание на влакове.
Ж.П.-бюро, на което има цели чаршафи с разписание на… автобуси!
Е, на печелившите – предполагам, че това са началствата на бившите Български държавни железници, раздробени сега на неясен брой компании! – та на печелившите честито!
Вероятно скоро ще научим кой точно печели, но е ясно какво печелим ние: Бюро за продажба на билети за влак, където има разписание на автобуси.
Когато на Ж.П.-бюрата висят разписания за автобуси
