България се възприема като една транзитна страна за сирийските бежанци по пътя им към Европа и нищо повече. Те не я възприемат като част от Европейския съюз, към който се стремят. Доказателство за това са задържаните вече 1200 бежанци, които са се опитали да продължат своето бягство към други страни-членки на Европейския съюз. Това обаче не им е позволено и те са принудени да останат у нас. Какво ще ги правим тук обаче и какво бъдеще имат те в страната ни никак не е ясно. А те едва ли ще се върнат в разрушената си държава. У нас нито държавните институции, нито неправителствените организации са способни да им осигурят някаква адаптация или включване по някакъв начин в обществото. Бежанците в България стават повече с всеки изминал ден.
Очевидно погледите и амбициите им са към по-богати и уредени държави от нашата, която се оказва просто една спирачка по техния път, един инструмент, който дали по-рано или по-късно, ще бележи хиляди съдби с мизерия, с провалени планове или с несбъднати мечти за ново начало. Далеч от войната, далеч от спомените, на място, което всеки един от тези прокудени хора може да покаже, че има способности, знания и умения, на място, където може да докаже, че не е по-неспособен от всеки друг.
Транзитна територия
