В новия биографичен филм за великия астрофизик Стивън Хокинг „Теорията на всичко“ има българска следа. Вестник „Дневник“ се свърза с родения в Ямбол актьор Георги Николов, или Георг Николофф по австрийски паспорт, който играе малка, но емоционална роля – като руския физик Исак Халатников, един от поддръжниците на теориите на Хокинг за енергията на черните дупки.
Лентата, която вече е и по българските кина, е номинирана в пет категории за Оскар, включително за най-добър филм на годината и за най-добра мъжка и женска главна роля за Еди Редмейн и Фелисити Джоунс. Георги Николов е роден в Ямбол през 1970 г. При първата възможност – през 1990 г. той потегля към Австрия с мечтата да стане актьор. След обичайните имигрантски неволи като непознаването на езика и поредица от случайни нископлатени работи, през 1995-та българинът е приет в училището за актьорско майсторство „Макс Райнхард семинар“ към Университета по музика и сценични изкуства във Виена. Когато завършва е избран да играе в Народния театър на Виена. За три години там участва в 18 постановки, но когато му предлагат подновяване на договора за нови пет години отказва. Заминава за Лондон, където започва наново с имигрантския живот, защото мечтае за голямото кино.
През 2011 г. Николов получава малка роля като бащата на Магнито в „Х-мен: Първа класа“. След това партнира на Антъни Хопкинс, Брус Уилис и Джон Малкович в „БСП 2“ като руски професор. В „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ той е руският професор Попов, и междувременно участва в няколко проекта на Кенет Брана – като агента от КГБ Жуков във военния сериал „Сянката на войната“, като свидетел на убийство в сериала „Валандер“ и в „Джак Райън: Теория на хаоса“ редом до Алек Болдуин, Харисън Форд и Бен Афлек. След участието му в „Теорията на всичко“ се включва и в новия филм на Кевин Макдоналд „Черно море“ и в британския трилър „The Rise of the Krays“, който ще излезе по екраните през май.
Г-н Николов, разкажете за снимачната площадка на „Теорията на всичко“.
– Беше невероятно! Снимахме на оригиналните локации, наситени с история, а в Кеймбридж се чувстваш като в приказка.
Как се чувствахте в ролята на Исак Халатников и какво научихте от това преживяване?
– Да играеш реален човек, който е все още жив винаги е много голяма отговорност. Надявам се, че проф. Халатников няма да е разочарован от моята „версия“. Научих много от тази роля – беше истинска привилегия да работя с толкова талантлив режисьор като Джеймс Марш и се чувствам страхотен късметлия, че съм част от този невероятен филм.
Какви са впечатленията ви от Еди Редмейн – пред и зад камерата? Стискате ли му палци за Оскарите?
– Еди Редмейн е не просто страхотен актьор, но и като личност е прекрасен и земен. Разбира се, че му стискам палци. И двамата с Фелисити Джоунс заслужават Оскари и им пожелавам успех в нощта на наградите.
Вие самият ще бъдете ли на церемонията? Как се чувствате в присъствието на големи филмови звезди, след като сте работил с Антъни Хопкинс, Джон Малкович и Кенет Брана?
– С огромно удоволствие бих отишъл, но мисля, че само главните актьори, режисьорът и продуцентите ще бъдат поканени. Винаги е изключително вълнуващо да бъдеш сред толкова големи филмови имена и все още се зашеметявам, когато ги видя на живо.
Често сте в ролята на учен или шпионин от Източна Европа. Чувствате ли се вкаран в клише като актьор и имате ли нещо против?
– Може и да изглежда така, но моето мнение е, че при актьорството ако се появи възможност си длъжен да я грабнеш. След това можеш да надграждаш над нея и да развиваш карирерата си.
Коя роля мечтаете да изиграете и с какво се занимавате в момента?
– Ролята на мечтите ми е Ричард ІІІ по Шекспир. Надявам се, че не звучи прекалено претенциозно. Иначе в момента тичам от кастинг на кастинг.
Преминали сте през много изпитания, за да постигнете мечтата си да играете. Как изглежда отвътре светът на голямото кино и как се справяте?
– Не е никак лесно в този свят и нямаш никакво време за отчаяние и депресия. Трябва да си силен, упорит, никога да не се отказваш и винаги да гледаш напред към следващата възможност.
Кога за последно бяхте в България? Защо решихте да напуснете и какъв според вас щеше да е животът ви, ако бяхте останали?
– За последно бях преди около шест години. Имам много топли спомени от Ямбол, където съм роден и израснах и продължавам да се връщам там, за да виждам семейството си, когато мога. Напуснах, защото исках да видя повече от света и да преследвам мечтата си да бъда международен актьор. Не знам какъв щеше да е животът ми ако бях останал, но вероятно пак щях да бъда актьор.
Каква е собствената ви теория за времето, черните дупки и „всичко“?
– Предпочитам да оставя този въпрос за проф. Халатников и проф. Хокинг.
