Венец пред паметника на Пейо Яворов в Стралджа поднесоха ученици и учители от СОУ „П.Яворов“. С уважение, с преклонение пред един от най-големите поети на България, когото съдбата изпрати за една година в Стралджа. И провокира поетичния гений за написването на великите стихотворения „Градушка“ и „Арменци“. Оставяйки в душата на поета един мъчителен спомен за тежка, самотна година, в бездуховност, като поразена от гръм птица, останала без криле.
Не знаем как са минавали дългите му зимни нощи, как е копнял за литературна среда, как е осъмвал в тревожни мисли. Но сме сигурни, че тогавашното село обогатява по своему поета, поднасяйки пред очите му цялото тежко, трагично ежедневие на селяка в битка за хляба. 138 години изминаха от рождението на Яворов. Днес Стралджа отново повтаря името му. Директорът на училището Валентина Маринова изрази всеобщото уважение към патрона. Димитър Стоянов, преподавател по български език и литература, с точни, ярки и красиви слова припомни защо феноменът Яворов е личност на XX век. Могъщ литературен талант, символист, революционер, сложна и противоречива личност, мислител, неспокоен дух…за Яворов може да се говори с часове. И ще бъде малко. Ако нещо можем да дадем, то е признателността и гордостта, че принадлежи не само на България, но и на Стралджа.
