По стъпките на възрожденците

На 29 март 2016 г. социалните услуги в общността от община „Тунджа”– Дневните центрове от селата Генерал Инзово и Скалица, посетиха възрожденските  Котел и Жеравна.  Съвместните празници, споделените мероприятия,  се посрещат с огромен ентусиазъм – усещането за общност, дух и сплотеност, приятни мигове с приятели – така минават срещите на тунджанци. Поредно доказателство за приятелските срещи на възрастните хора бе организираната инициатива.  В родния град на Софроний Врачански – Котел, първата спирка от посещението на възрастните хора беше Природонаучния музей, разположен в красивия парк „Изворите”.

Паметникът на културата разкри пред своите посетители богатството на растителния и животински свят в България. Възрастните хора бяха впечатлени от реалистичните експозиции и огромното разнообразие на представените експонати. По стъпките на възрожденците, потребителите на Дневните центрове от селата Генерал Инзово и Скалица се отправиха към кв. ”Галата”, за да посетят Галатанското училище. Едва ли има българин, който да не е чувал за прочутите котленски килими, но виждайки тези творения в реални размери е гледка, която няма как да остави човек безразличен към изкуството на котленските майсторки-тъкачки. Перфектното съчетание на цветове, форми и материи възхити жителите на община „Тунджа”. Част от експозицията в Галатанското училище са и уникалните тъкани икони и гоблени с вплетени религиозни мотиви и сцени от историята. За да се запознаят с бита, културата и живота на котленци от Възраждането, възрастните хора от Дневните центрове посетиха  музея „Кьорпеева къща”. Богато представени в детайли са празничните костюми,  оригинални експонати и тъкани, предмети от бита и трудовата дейност на котленци – които отразяват действителността в котленската градска къща в аспекта и като дом, работно място и търговска дейност. След гостоприемството на Котел, групата от потребители и персонал от социалните услуги от община „Тунджа” се отправи към Жеравна. Село, в което сякаш времето е спряло. Място, където всяка къща носи възрожденски дух и  всеки камък е история. По тесните калдъръмени улички, тихи и  уютни, скътани между къщите на Жеравна, сред красивата  природа и галещото пролетно слънце, възрастните хора отпочинаха и утолиха жаждата си от многобройните чешми. Завършек на пътуването постави посещението на действащата църква „Св. Николай”- с подредена експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. С пожелание за здраве, надежда и повече добри дела, възрастните хора от социалните услуги отправиха своите молитви в Божия храм. Обратният път към дома бе придружен с весело настроение, много песни и обещания за нови срещи и бъдещи съвместни инициативи, защото щастливите мигове са най-прекрасни,когато са споделени с приятели.