Във вторник кошерът се разбръмча, когато от окопите се дочу глухо ръмжене. Зли сили клатели Борисов. Пак му готвели същото като през 2013-а. Червената армия събрала разпокъсаните си парчета и сега заедно с Доган, разбира се, ще нанесе тежък удар по богоугодния реформаторски кабинет. И т.н., и т.н.
Глупости на търкалета.
Излизането на АБВ от изпълнителната власт няма как да доведе директно до правителствена криза, камо ли до предсрочни парламентарни избори и падането на ГЕРБ. Няма такъв филм. Дори и в научната фантастика не се случват така нещата, камо ли в конституционна демокрация.
Но да, изходът на Ивайло Калфин като социален министър може да отключи серия от процеси, които да дестабилизират това, което условно наричаме правителство.
Важният момент в случая очевидно не е дали НС ще одобри заместника на Ивайло Калфин, или ще се стигне до сериозна правителствена криза. И за децата е ясно, че този кабинет има гарантирана парламентарна подкрепа – той се крепи не само от ГЕРБ (86 депутати), а и от остатъците на реформаторите и патриотите, както и от една сюрия представители на БДЦ и независимите. Дори без пълна мобилизация кабинетът и без АБВ може да разчита на подкрепата от поне 130 депутати.
Важният момент е друг – това е преодоляването на ветото на президента Росен Плевнелиев върху промените в Изборния кодекс. Ако тук не бъде постигнат компромис между крепящите кабинета, той трябва да падне. Аритметиката е проста – излизането на АБВ вдига цената на Патриотичния фронт – вече е ясно, че ако неговите 18 депутати оттеглят подкрепата си, то мнозинството съвсем ще изтънее. Ще заприлича на дантела върху полирана маса. Тогава би било напълно безсмислено Борисов да продължава в този състав и с тази подкрепа – не защото срещу него ще стои единна опозиция, а защото ще се появят много мъгляви депутатски единици с много големи „златни пръсти“
Пък и Борисов, знаете, не обича да се „гърчи“. След като очевидно е свалил подкрепата си от Плевнелиев и след като е ясна цената на ПФ, то най-вероятно е ветото да бъде отхвърлено, а кодексът после да бъде фризиран. Но до трети служебен кабинет, съставен от Плевнелиев, едва ли ще се стигне.
Дори и да не се разберат за ветото, дори и ПФ да свали подкрепата си за кабинета и да се стигне до правителствена криза и оставка на Борисов, не забравяйте, че точно Борисов ще бъде натоварен от президента да състави ново правителство. Затова доста по-смислено звучи обяснението, че сме в ситуация на дирижирана правителствена криза, която цели да изкара от коловоза на властта неудобните партньори и да преформулира управлението. Примерно – новата власт да бъде без левите и националистите, но с реформаторите, БДЦ и някое от ДПС-тата. Този sci fi роман вече се среща и под надслов „широка германска коалиция“ между ГЕРБ и левите. Каквото и да се случи, в сила е политическата лема – днес без ГЕРБ няма правителство.
На практика – всичко останало е възможно. До гласуването на ветото всички опции са отворени. Точно затова е странно, но не необяснимо, прибързаното поведение на един куп знакови политици. Коалиционното ложе все още е топло, но един куп „мислители“ се изредиха да плюят по неверния партньор АБВ. В един миг толкова много управляващи откриха, че в кошарата им имало леви вълци… Найден Зеленогорски (ДБГ) отчете, че е повече от нормално левите да не са в това правителство. Красимир Каракачанов (ВМРО) откри, че АБВ и БСП тъй или иначе си работят заедно. Мартин Димитров (РБ) отсече: „Аз имах дълбоки резерви“, а Меглена Кунева (ДБГ) прозря, че правителството „Бойко Борисов 2“ е дясноцентристко и АБВ априори няма място в него. Всички приеха новината „с облекчение“ и рапортуваха, че ще се съсредоточат най-после върху десноцентризма.
Бедна ми е фантазията какво ще се случи, ако ПФ свали подкрепата си за правителството. Тогава Кунева ще открие невероятни неща за тези хора, а Зеленогорски ще преформулира кабинета със скоростта на светлината. Вече няма да е „дясноцентристко патриотично правителство“, а ще е кабинет на ЕНП примерно. Тогава, като ги няма Георги Първанов и Валери Симеонов, и Радан може да се върне в редиците, кой знае…
Та, тук – в дясното, драма няма.
Нещата са видни като бълха на длан.
По-интересните неща се случват там, където винаги са се придържали към конспиративните традиции – в левицата. На Червената планета започна процес на преструктуриране. Клановете на „Позитания“ се събраха в конгресните кулоари и взеха решение за рязък партиен завой. (Това го констатира Михаил Миков). АБВ се съобразиха с решението на БСП и също завиха. Двете фракции се срещнаха на върха на „Безсмъртния полк“, където ги чакаше Волен Сидеров, с извинение. По всички външни белези може да предположим, че в левицата текат някакви консолидационни процеси. Работата е там, че никой страничен наблюдател няма съмнение, че хора със силно его като Георги Първанов, Румен Петков, Сергей Станишев и Румен Овчаров могат да постигнат консенсус за общи действия, т.е. че те могат да възстановят левицата от времената, в която бяха заедно. Дори и да се обединят зад една фигура за президентските избори, те не могат да бъдат в една партия/коалиция вече. Или ако бъдат заедно, ще повторят най-смешните скечове на Рефбло.
В гадаенето около това дали ще падне правителството или само вятърът го клати, е редно да припомним стара истина. Не само богатият интернационален опит, но и българският ясно ни напомнят, че най-силният политически мотиватор не е в опозицията, която иска да „докопа властта“. Винаги много по-силно е било желанието на управляващите да бранят присъствието си във властта… Как беше: „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем“./segabg.com
От криза на криза – до win-win ситуация
