Енергийната бедност привлече общественото внимание през последните месеци заради предстоящата либерализация на пазара на електроенергия за битовите клиенти. Това би могло да доведе до ръст на цените.
Но да допуснем за момент, че нещата се развият в благоприятна посока за потребителите и пазарната конкуренция задържи цените или поне направи ръста им умерен. Без да разполагам със задълбочен анализ по този въпрос, аз лично не вярвам, че цените на електроенергията за битовите клиенти може да намалеят, съдейки по опита на други страни и гледайки нивата на цените в страните от ЕС. Дори при такова позитивно развитие в България и към момента съществува сериозна енергийна бедност, която изисква внимание.
Какво е енергийната бедност?
В контекста на настоящия обществен дебат енергийната бедност е невъзможността да се ползва и плаща количеството електроенергия, което е необходимо, за да се живее нормално. Под „нормално“ в нашия случай трябва да разбираме през XXI век в страна членка на ЕС. Под нормално потребление в тесния икономически смисъл аз бих разбирал още такова, което не разрушава потенциала на хората.
Може да се дадат много примери за влиянието на енергийното потребление върху формирането, запазването и развиването на умения, т.е. върху създаването на човешки капитал, както биха се изразили икономистите.
На първо място, нормалното ползване на светлина и топлина е важно за здравето на обитателите. Децата, които не могат да ползват достатъчно светлина вечер, не могат да учат добре уроците си. Ученето в прекалено студени или некомфортно горещи помещения също е трудно.
В дома може да има и много други фактори, несвързани пряко с достъпа до енергия, които може да допринесат за изоставането на едно дете в предучилищната подготовка или в училище – влагата, мухъла, теченията, лошата хигиена, рисковете от нараняване в жилища, които не са обезопасени и пригодени за деца. Такива фактори са описани в многобройни изследвания и в доклади на Световната здравна организация. За съжаление, домът е основен инструмент за предаване на бедността от поколение на поколение.
От жилища, в които човек не може да поддържа нормална лична хигиена, понякога е трудно да се ходи на работа. Още по-трудно е да се търси работа, да се ходи на интервюта, да се посещават институции. А личната хигиена е свързана с енергоемки дейности като прането, къпането и миенето.
В по-широк смисъл енергийната бедност включва използването на всякакви видове енергия, включително горива. Невъзможността да се ползват горива води до намалена мобилност, трудности при търсене на работа, невъзможност да се работи по-далеч от дома, например в близко населено място.
Има много механизми, които правят бедните неефективни потребители. В шеговитата фраза „Не съм толкова богат, че да купувам евтино“ има много истина, когато става дума за ползването на електроенергия. Да започнем с това, че за бедните е трудно да имат енергоефективни уреди, защото са скъпи. Понякога тези уреди се изплащат икономически чрез спестената енергия, но по-често просто повишават качеството на живота, без напълно да се изплатят през намалените сметки за ток. А бедните не могат да си позволят допълнителни разходи просто за повишаване на качеството на живота. Освен това дори нещо да се изплаща икономически, трябва да разполагаш със средства да го купиш тук и сега. За да го купиш на кредит, трябва да можеш да обслужваш плащанията.
При най-бедните, които разполагат с до 5 лева на човек на ден за всичко – храна, лекарства (когато потрябват), енергия, вода, транспорт, комуникации и други, не е ясно откъде може да се отделят пари например за енергоспестяваща крушка, дори тя да струва само с 2-3 лева повече от другата. Едно домакинство с двама възрастни и две деца с общ разполагаем доход от 600 лева би било малко под сегашната линия на бедност и реално би разполагало именно с около 5 лева на човек на ден.
Самотна възрастна жена би била под линията на бедност, ако разполага с по-малко от 10 лева на ден, но тя би имала големи разходи за лекарства, а жилището – нужда да се осветява и отоплява през зимата. Ще напомня, че според официалната дефиниция на Евростат, за която става дума, през последните години бедните в България са между 21 и 23% от населението.
Ето и друг по-малко очевиден пример, който илюстрира, че да си беден, може да е скъпо. Открихме го с колегите на теория, докато правехме симулация на потреблението на електроенергия. След това намерихме потвърждение и от практиката. При равни други условия, ако човек разполага с по-малко дрехи, за да поддържа същата хигиена, трябва да пере по-често. Купуването на нови дрехи дори за децата, които ходят на училище, за бедните домакинства е рядък лукс. В такъв случай алтернативата е или да плащаш повече за пране, което често е невъзможно или става за сметка на други лишения, или да се направи компромис с хигиената, което пък създава проблеми както за здравето, така и за социалния живот и общуването.
Друг пример е готвенето. Готвенето е икономически най-ефективният и често най-здравословният начин за хранене. Особено за по-многобройните домакинства с ниски доходи готвенето у дома е на практика единствената възможност да се закърпи месечния бюджет. Това прехвърля разходи към сметката за ток, но като цяло води до икономия на средства. На повърхността обаче изглежда сякаш по-бедните домакинства разхищават ток в сравнение с по-богатите със същия състав. Съответно така се подхранват тезите за това, че енергийното подпомагане на домакинствата стимулира безотговорно потребление.
По-бедните домакинства освен това по-често имат болни, безработни, неактивни или трайно заети с домакинска работа членове, които прекарват много време у дома и изразходват повече енергия.
Можем да обобщим, че лошите условия в дома и енергийните лишения лесно натрупват още дефицити над тези, които бедността обичайно носи. Излизането от бедността изисква инвестиции, каквито бедните не могат да направят сами. За мен предоставянето на тези инвестиции е морален ангажимент за всяко общество, което иска да нарича себе си демократично и наистина да бъде такова. На тъй като знам, че за много хора това не е така, ще завърша с основния икономически аргумент. Една малка страна като България със свиваща се работна сила не може да си позволи да пренебрегва амортизирането на човешкия си капитал. Не може да си позволи и да пропуска възможности да го развива, ако се стреми към дългосрочен просперитет.
Това е по-важно от краткосрочния приток на капитали или ръст на икономиката.
Копирано от www.24chasa.bg
