Вече много пъти е играна играта с оставките и служебните правителства. Веднага след оставката администрацията рязко намалява темповете на работа. Никой не смее да предприеме нищо. Министрите в оставка гледат да си оправят нещата, които оставят. И най-читавите служебни министри не могат да навлязат в час с какво трябва се занимават за няколко месеца.
Почват и кадрови смени – къде доброволно, къде доброзорно. Организирането на европроектите и усвояването на парите става калпаво и се губят стотици милиони евро.
И вместо да бъдем втората по развитие държава в ЕС, каквато бяхме през деветмесечието, ще отидем към средата, и то в добрия случай.
При обикновените случаи на подаване на оставка служебното правителство управлява до 3 месеца. Сега обаче, поради невъзможността на президента да разпусне парламента в последните 3 месеца от мандата му и поради смяната на президентите, ще се кара на правителство в оставка + едно или даже 2 служебни правителства в продължение на повече от 5 месеца, а може да се откара и докъм половин година. Което е изключително опасно за икономиката и въобще за стабилността на държавата. Темповете на развитие ще спаднат, чуждите инвестиции рязко ще намалеят и като резултат много от социалните програми няма да се изпълнят.
А не бих казал, че е налице провал в политиката на правителството, за да се подава оставка. Постигнатият темп на развитие е вторият в Европа. Европейските фондове се усвояват доста добре. Е, при големите обществени поръчки се надписва по доста – но това винаги е било при всички правителства – за съжаление, нищо ново под слънцето. Социологическите данни за подкрепата на ГЕРБ преди определянето на кандидата им категорично сочеха ГЕРБ на първо място, и то с чувствителна разлика. Поради това обективно не съществува основание за подаване на оставка.
Ама загубили ГЕРБ президентските избори. На тези избори все пак се избира президент, а не партия. Естествено, че подкрепата на даден кандидат от неговата си партия и от поддръжниците на тази партия е от съществено значение. Но не по-малко значение има и самият кандидат. Смея отговорно да твърдя, че Цецка Цачева получи твърде много гласове, и то именно благодарение на ГЕРБ.
Има хора, които стават за кандидати за президент, и такива, които не стават. За да привлечеш гласове, е необходима харизма, да говориш добре, да не дрънкаш баналности, да не правиш гафове, да си умен поне над средното, за да не се поставяш в кофти ситуации, да имаш прилично минало, да знаеш езици, да имаш представителна външност – защото представляваш България, да си такъв, че да може народът да те отъждестви с главнокомандващ във военно време, да знаеш отлично езици. В допълнение – за интелигентните хора не беше възторгващо, че г-жа Цачева е влязла в университета от Рабфак. Владеенето на езици от нейна страна беше, меко казано, попреувеличено. Не може да се отрече, че г-жа Цачева беше читав председател на Народното събрание. Винаги е била лоялна Но тотално не ставаше за президент, защото ги нямаше голямата част от важните за президент качества.
Ето защо Бойко Борисов още с посочването на Цецка Цачева като кандидат за президент срещу ген. Радев обрече кандидатурата й. Не може да се търси само 100% сигурна лоялност. Не може да си повярваш, че можеш да постигнеш невъзможни неща, колкото и хората около теб да те славославят като можещ всичко. Когато Бойко Борисов при представянето на Цецка Цачева разказа как другите потенциални кандидати – Фандъкова, Николов, Дончев – имали все важни задачи и затова се е спрял на нея, кандидатурата й съвсем олекна.
По-добре кабинет…
От друга страна, кандидатурата на ген. Радев отговаряше във висока степен на изискванията за успешен президент. И тук трябва да се отдаде заслуженото на г-жа Нинова. Ето защо срещу Радев с голяма степен на сигурност можеха да се справят само Борисов и Фандъкова.
Вероятно и още 3-ма кандидати можеха да са успешни. Но не и Цецка Цачева. Изводът е, че загубата на президентските избори при този техен кандидат не означава вот на недоверие срещу ГЕРБ, а вот срещу неподходящ техен кандидат. За България е естествено при всяко управление да се губи малко доверие към управляващите – но това е изцяло в рамките на нормалното и очакваното. Естествено, можеше за два-три от министерските постове да се сложат по-читави кандидати и това можеше да бъде направено още преди време, дори когато министрите не са от ГЕРБ. Но поначало и по света няма идеални правителства.
С оглед на издигнатия кандидат за президент грешка беше на Бойко Борисов да заявява, че ще подаде оставка, ако загуби на първия тур. И после, когато заяви, че ще подаде оставка, ако се загуби на втория избор. Хората не обичат да ги заплашват, макар и само със загуба на стабилност. Но и това не беше решаващият за загубата фактор.
Вероятно поради изложените по-горе причини обединените патриоти имат желание да се опитат да направят правителство. Няма как да се мисли, че може да се направи правителство с ГЕРБ без участието на Борисов. ГЕРБ е Борисов! А и да не беше така, Борисов не би допуснал ГЕРБ да участва в правителство без него. Може би едно правителство с участието на ГЕРБ, обединените патриоти и други политически сили е възможно. Разбира се, Борисов трябва да бъде сериозно и аргументирано убеждаван. Какво ще стане, зависи и от това дали политиците ги е еня, че държавата ще е половин година без ефективно действащо правителство, администрация и законодателен орган. При отговорно поведение на политическите сили и на лидерите им такова правителство е възможно. Вероятността това да стане е отделен въпрос.
Теоретично е възможно да се приеме мажоритарно гласуване за едни следващи избори. Но парламентът ще работи докъм 20 декември и още 6 дни през януари – докато бъде разпуснат. Не виждам как за този период ще се направи сериозна промяна в законодателството и как България ще бъде разделена на 240 парчета.
Самото разделяне на тези 240 избирателни района не само, че е технически трудно, но и ще предизвика такива разпри и борба, че ще са нужни доста месеци, за да се прокара такова деление. А и не е ясно доколко БСП е реално ентусиазирана за мажоритарни избори. Разпределението по партии и инициативни комитети на мажоритарно избираните кметове дават някаква приблизителна представа как би изглеждал един бъдещ парламент.
При последващи пропорционални избори няма да има кой знае каква промяна. ГЕРБ ще гравитират около сегашните си резултати, БСП под доброто ръководство на Нинова ще повиши осезателно резултатите си, но не и главоломно, Обединените патриоти имат потенциал да повишат значително подкрепата си, ДПС ще има леко занижение заради разцеплението с Местан и турските изселници, реформаторите ще са на ръба на влизането заради разцепването им и непрекъснатите дрязги. Което означава, че като цяло няма да настъпят коренни промени във възможностите за съставяне на правителство в сравнение със сегашния парламент./24chasa.bg
По-добре кабинет от този парламент, за да няма половин година парализа
