Гражданската инициатива с искания в Президентството

Представителите на Инициативния комитет за провеждане на местен референдум против настаняването на мигранти в област Ямбол Калоян Желязков и Цветан Ревански, ще разговарят в понеделник с Николай Копринков, съветник по вътрешна политика и гражданско общество на Президента на Републиката Румен Радев. По време на срещата, те ще представят своите искания.

„Първото от тях, зад което застават близо 20 хиляди български граждани само от област Ямбол, е свързано с недопускането на „бежанци“ на наша територия. Не сме съгласни те да се заселват в страната без  преди това да се направи национален референдум.  Хората трябва да казват, а политиците да изпълняват, а не обратното. Мотивите ни са, че тези хора не влизат от страна, в която се водят военни действия. Те влизат незаконно и са предимно лошо гледащи млади мъже с изгубени документи, но с не изгубени мобилни телефони и технически по-добре оборудвани дори от граничните полицаи. Истинските бежанци не са ли жени, деца, баби и дядовци, които бягат от войната? Това буди огромни съмнения относно целта, с  която са влезли в България. За разлика от повечето европейски държави, българите никога не са били колонизатори на тези народи.  България не е използвала чужди природни богатства и облаги. Ние не сме длъжни да приемаме това, което се опитва да ни наложи Европа и да плащаме чужди грехове. Второто ни искане е:  Народното събрание да гласува закон, или да се инициира национален референдум, на който да се приеме като закон – да могат да бъдат отзовавани депутати, кметове, областни управители, както както министър-председател, президент както и други  избрани от народа да го предствляват, които не са оправдали доверието на избирателите си. Нашият мотив е че депутатите, кметовете, както министър-председателят и президентът служат на народа, който е суверен. Ако те не защитят тезите и качествата, с които са  били избрани, няма как да стоят 4 години в Парламента. Ако не работят в полза на обществото, а работят единствено за собствената си облага, тогава те винаги ще могат да бъдат освободени  – „уволнени“ Да се налага да го търпиш 4 години някого, който не е изпълнил обещанията си от предизборната кампания, а е излъгал хората които са гласували за него това е абсурдно. Трябва да има законова възможност, той да бъде освободен. По този начин избраниците на народа винаги ще се съобразяват и ще знаят, че ако излъжат и не изпълнят това което са обещали преди да дойдат да власт, ще могат да бъдат освободени от гражданите на България. Технологията на отзоваването или свалянето на доверието с референдум, предлагаме да е следната: С 5% от населението на община, област или в България да се свиква референдум по даден въпрос за отзоваване или сваляне на доверие от правителство. При организиране на референдум и след гласуването за отзован ще се смята народен избраник, ако за неговото отзоваване са гласували с 1 човек повече, отколкото гласовете, които той е събрал на изборите. В случай, че няма  толкова гласове да  бъде отзован след референдума, няма право да се прави 12 месеца референдум по същия въпрос. При самата технология за организация на референдумите, гласуване, броене и т.н можем да вземем опит от Швейцария. Там обикновено допитването  става чрез държавните им пощи, а комисиите, които броят бюлетините се избират от граждани на случен принцип. В този ден те работят на обществени начала, а ако човекът от комисията трябва да е на работа, работодателя трябва да го освободи, но му се смята като работен ден в службата и е за сметка на работодателя. Твърденията и митовете, че референдумите излизали скъпо на данъкоплатеца са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ, говорени от политици, които не желаят хората да им се месят в работата, като така могат да правят каквото си искат и да злоупотребяват колкото си искат. По-скъпо излизат на данъкоплатеца КРАЖБИТЕ на родните ни политици, заради което държавата ни продължава да е една от най-бедните в Европа. Третото ни искане е  да се инициират местни или национални референдуми по важни въпроси, особено ако имат отношение към националната сигурност или спазване правата на гражданите. Нашата практика в хода на подписката показва, че е необходимо е да се улеснят някои елементи, например да не се изписва цялото ЕГН, а само първите шест цифри. Предоставянето на пълните лични данни плаши хората“.