Дъщерята на фолклорния хореограф Тончо Тончев е достойна продължителка на делото му, четем във вестник „Над 55“. Знаете ли, че всеки месец има поне 14 регионални или национални фолклорни празници в страната?! Добре, че се запазиха читалищата по села и градове, та да има къде хората да се събират, да пеят, да играят хора, да си уреждат изложби с местни занаятчийски творби. Че то иначе съвсем ще залинее нацията. Без ентусиазма на местните хора, без тяхното родолюбие сме на една крачка от изгубена България.
Като се започне от най-големите ни национални събори – Копривщица, „Рожен пее“, Гайдарско надсвирване в с.Гела, Пернишкият маскарад „Сурва“, Хасковският събор „Китна Тракия пее“ и „Хайдушка софра“ за хора и танци, „Златна гъдулка“- Русе, та до малките градове и села. Там хората се събират в малки певчески групи, за да се подкрепят психически. Даже често събират от своите оскъдни левчета, за да платят на някой специалист ръководител, който да ги учи на нови песни и свирни. Казват, че тези читалищни състави поддържат духа у хората, че са лек срещу депресия и им дават сили за живот. Наскоро Копривщенският събор бе вписан в световното културно наследство на ЮНЕСКО, след като там вече фигурират нашето нестинарство, Бистришките баби, чипровските килими, „Сурва“ Перник. Между пазителите на фолклорното ни наследство със стари традиции е и съборът „Мараш пее“ в Стралджа. Всяка година през май на площада в Стралджа се открива „Мараш пее“. Надиграват се танцови състави, певци и инструменталисти, за да покажат красотата на народния танц, цветовете на българските носии, песните и обичаите на Стралджанския край. Допреди три години най-обичаният фолклорист и постановчик на танците там бе Тончо Тончев. Той е между най-известните хореографи и постановчици на фолклорни танци в страната, който 20 години ръководи ансамблите на Ямбол и Сливен, а в родната му Стралджа фолклорният ансамбъл, наречен от Тончев „Въжички“, има три състава: детски, юношески и младежки. Навремето Тончев завършва Хореографското училище в София, специалност „Народни танци“ и дипломната му работа е танцът „Джиновското“, отпечатан в списание „Танцово изкуство“. Оттам нататък неговата кариера минава през Хелзинския младежки фестивал, където получава златен медал, през Националния събор в Копривщица като постоянен лауреат, през десетки чуждестранни участия – представления на българския фолклор. За 70-годишния му юбилей на сцената в читалището на Стралджа му уреждат тържествено честване с трите състава, съградени от него, както и с любимия му танц „Стралджански буенек“. Този танц е получил овации още преди 50 години в зала „Универсиада“, когато бива изпълнен от 400 буенечки. Между най-известните му танци освен „Буенек“ са и „Сватбарска китка“, „Пеперуда“, „Трите пъти“, „Панаир“, „Коледари“, „Въжички“… Общо е създал 400 постановки в Ст.Загора, Ямбол, Сливен, Пловдив, Русе, Добрич, Търговище, Бургас. Сътрудничи с хореографите Кирил Дженев, Маргарита Дикова, Борис Вълков. Когато големият ни хореограф Тончо Тончев си отива от този свят преди три години, негов верен продължител остава дъщеря му Нели Тончева – Кавалджиева. Тя е учителка в ДГ “Здравец“ – Стралджа. Изумително е колко привързани са малките деца към родните песни и танци! Облечени в български носии, те вече умеят да ви изпеят стралджанска песен и да ви изумят с изиграно хоро. Самата Нели още като дете е пристъпвала на местната сцена под взискателния поглед на баща си Тончо Тончев. Бил е строг към нея, за да се старае все повече и повече. Самата Нели като учителка е възпитала стотици деца да пазят и обичат българското. Не е случайно, че „Лазаруване в Стралджа“печели Национална награда. Казват, че Стралджа има една особена светлина, която никъде я няма. Вероятно тя идва и от тази сърцата отдаденост на българщината, която владее тук и млади, и стари.
Странната светлина на Стралджа
