През февруари здравният министър Кирил Ананиев обяви, че ще представи изцяло нов модел на финансиране и управление на здравната система, защото настоящият е напълно изчерпан. Оттогава той уверява, че се работи, дори по два или цели три варианта, които ще се представят за широко обсъждане, за да се избере най-подходящият.
До ден днешен Ананиев не е представил официално нищо, макар че вече текат сбирки по въпроса сред управляващите.
Изненадващо обаче вместо него се изказа шефът на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова от ГЕРБ и сподели, че според нея вариантите за развитие са два – стимулиране на допълнително здравно застраховане, което да покрива услуги, които здравната каса не плаща, или демонополизация на НЗОК, т.е. повече каси да могат да предоставят основния пакет, а гражданите (вероятно) да могат да избират между тях. Самата Дариткова даде да се разбере, че предпочита варианта с т.нар. надграждане – задължителна вноска в НЗОК и доброволна допълнителна в частен фонд.
Доколко тези идеи са част от очакваните предложения от Ананиев, не е ясно. Дали Дариткова си позволи да говори по невнимание, или обратното – за да обяви публично каква е правата линия – не е важно. Дебатът за промяна в здравния модел започна, преди той дори да е представен, а в него побърза да се включи и новият управител на НЗОК Дечо Дечев, който доразви идеята в най-очакваната посока – да се остойности пакетът на здравната каса, да се сравни с наличните средства и ако е нужно, да се свие, така че да се отвори пазар на допълнителните фондове, а касата да плаща само за това, за което реално има пари. Тази заявка се чува от почти всеки нов шеф на касата, министър и депутат в последните 15 години и още никой не е остойностил нищо. Продължаваме да даваме все повече пари за нещо, за което не знаем колко струва, нито пък каква част от това, което плащаме, е чиста кражба. Но и това е детайл. Основното е, че евентуално въвеждане на допълнителни вноски не е нито нов модел, нито алтернатива на сегашната напълно изчерпана система, а част от настоящото статукво.
Тази топка ГЕРБ и коалиционните им партньори я тупкаха съвсем наскоро – в предишния кабинет „Борисов 2“. Тогавашният здравен министър Петър Москов почти успя за раздели пакета на здравната каса на основен и допълнителен именно с идеята за допълнителния да се плаща допълнително.
ГЕРБ приеха поправката с видимо отвращение, а след като тя катастрофира в Конституционния съд, макар и по формални причини, а не защото противоречи на философията на основния закон, я забравиха. Сега разговорът започва отново – дали и колко да намалим това, което плаща НЗОК, за да се поеме останалото от допълнителни фондове или кеш от гражданите, които така или иначе и сега вадят от джоба си половината от разходите за здравеопазване. Но дори и това да стане, то няма да промени нищо по същество – освен че ще предизвика недоволство и ще отвори широки възможности да пострадат по-бедните. Защото ще продължим да финансираме сбъркана и извратена система, просто парите ще минават по малко по-различен път и вероятно ще са още повече.
Това, което трябва да се промени, е философията, а по този въпрос още не сме чули нищо конкретно. Най-големият проблем на здравеопазването в България е начинът на плащане, а не самите суми. От близо 20 години у нас се плаща за отчетена дейност, преминал пациент, прегледан болен и т.н. На парче, без резултатът да има значение. Това моментално доведе до свръхраздута болнична мрежа, която отчита хоспитализации като бясна, до лекуване на болест, а не на пациент, до количество за сметка на качество, до селектиране на болни – тежките случаи не ги иска никой, а болниците са пълни със здрави хора. Подобна среда е идеална за крадене, „бизнес“ и пълнене на партийни каси, затова и не се нанасят и минимални корекции – профилактиката и превенцията на хроничните заболявания не съществуват, извънболничната помощ, въпреки че е далеч по-евтина, е оставена на доизживяване и представлява единствено подстъп към болничната – хората се обръщат към нея за направление, а не за лечение. Свръхразвито е активното лечение, и то при добре платени специалности като инвазивна кардиология и онкология, а с продължително лечение и долекуване не желае да се занимава никой. Дали дадена болница е успешна, се определя по това дали има или няма дългове, и на никой не му и хрумва да оценява по показатели като смъртност, продължителност на престой, рехоспитализации, вътреболнични инфекции, удовлетвореност на пациенти и т.н. критерии за качество. Възнагражденията на работещите в нея пък зависят от броя приети болни и разходите по тях, а не от това как са си свършили работата. И те – за да могат да получават заплати, приемат здрави хора и пестят от изследвания или манипулации. Не е чудно, че по-първосигналните пациенти все по-често им посягат.
Докато здравната каса – или каси, продължават да плащат на парче, за отчетена клинична пътека в настоящия й вид, без болницата да има стимул да се интересува от пациента преди и след изписването, от придружаващите му заболявания, от крайния резултат от лечението, нищо хубаво не ни очаква. Затова и докато тази философия е водеща, е без значение кой ще плати пътеката и как – проблемът си остава. Разходите за здравеопазване ще растат, недоволството – също, а здравните показатели на нацията ще си стоят на дъното.
Управляващите знаят това. Знаят и че по света отдавна са установили, че плащането на парче не води до добри резултати, и търсят нови модели. Знаят и какво са открили. Дали ще ни го демонстрират – предстои да видим. Първите заявки изобщо не са обнадеждаващи./SEGABG.COM
