Принципът се позовава на един от най-песимистичните пасажи в Библията, който откриваме в Евангелието от Матея: „всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има“ (Матей 25:29). Всички сме чували делничното формулиране на едно от проявленията му: „богатите стават по-богати, а бедните по-бедни“. И един любопитен факт: синът на Мъртън е нобелов лауреат по икономика.
Българската образователна система потвърждава връзката между високия икономическия статус на родителите (но също и други показатели, като степента на образованост) и постиженията на техните деца в училище. Въпреки това, както посочва А. Христова в статия в „Дневник“, най-облагодетелстваните български ученици демонстрират едни от най-високите нива на функционална неграмотност и едни от най-ниските нива на високи постижения. Само 7.2% от елитните ученици в България постигат резултат над пето ниво на ПИЗА (т.е. високи постижения) при масово двойно и тройно по-високи дялове в повечето европейски страни.
Какви са причините? Тук ще се задоволя с това да изкажа няколко хипотези. На първо място, обяснението може да се крие в изоставащото качество на образованието в България. Това се отнася не само до училищата, но и до университетите, включително „елитните“ училища и университети. Друга причина, която вероятно действа заедно с първата, са поведенческите модели. Далеч не всички заможни родители в България се водят от убеждението, че „без наука няма сполука“.
Като политолог и преподавател имам редовни срещи със студенти. Моето впечатление, а и това на повечето колеги е, че те масово показват все по-ниска мотивация за учене. Обикновено младите хора обясняват своята незаинтересованост именно с разминаването между „гарантирана тапия“ и това, което безмилостно им налага университетът на живота.
Всички знаем за ежегодно увеличаващия се брой слаби оценки на матурите. През 2019 година, например, двойките по български език и литература са се увеличили с 1277 в сравнение с 2018, а отличните оценки са намалели с 1412. Да не забравяме, че заможните родители могат да обезпечат не само следването, а и изпращането на децата от по-ниските образователни степени на „по-хубаво място“ – например в чужбина. Това става все по-честа практика.
Има и изключения: талантливи деца от бедни семейства, които успяват да се преборят за елитни стипендии в условията на ожесточена конкуренция, които покоряват едно след друго водещи учебни заведения в света, а след това започват престижна, високоплатена работа. Но това, смея да твърдя, са изолирани случаи, които потвърждават ефекта на Матей.
В България нараства броят на учениците от семейства с ниско образование. На дневен ред стои и исполинският въпрос с интеграцията на ромите. По-малко от 1% от тях имат висше образование, но онези, които са го завършили, се реализират на пазара на труда почти също толкова добре, колкото и останалите висшисти. Нивото на безработица сред висшистите роми е под 3 на сто. Това показва, че е в интерес на цялото общество да се полагат по-големи усилия за образоването на ромите.
Но нека погледнем и към един друг фактор, влияещ на качеството на образованието в България: ниските преподавателски заплати. Бисмарк навремето е казал, че „отношението на държавата към учителите – това е държавна политика, която свидетелства или за силата на държавата, или за нейната слабост“.
За училищата и университетите е трудно да привлекат и задържат най-добрите преподаватели. Средната учителска заплата е 1300 лева. Въпреки увеличението на възнагражденията, в цялата страна има недостиг на учители, призна министърът на образованието и науката Вълчев. Между 4000-5000 учители се пенсионират годишно, някои работят след навършване на пенсионна възраст. Очаква се, че недостигът на учители ще продължи да се задълбочава през следващото десетилетие.
Ясно е също, че само с „вдигането“ на заплатите качеството на образованието няма да се повиши. Необходим е по-строг подбор на преподавателите, но това трудно ще стане, докато няма достатъчно кандидати за тази професия. С последните нормативни промени, които въведоха задължителни минимални изисквания към научните работници, бе направен някакъв опит са преодоляването на хаоса в академичните среди. Министър Вълчев обаче отказва да се ангажира с увеличаването на заплатите на учените. А те изостават още по-драматично и от учителските.
Ако не бъдат взети спешни мерки, тези неблагоприятни тенденции ще предопределят бъдещето на най-бедната държава в ЕС и България трайно ще си стои закотвена на дъното. В сравнение с „отличниците“ в европейското семейство тя ще е все така неконкурентоспособна, недостатъчно образована и още по-силно застрашена от мизерия./DW.COM
