Българите не бива да си затварят очите пред злощастните оценки, които страната получава в авторитетни изследвания. Със същия успех тежко болен пациент би избрал да затвори очи за лошите новини, съобщавани от лекарите.
В авторитетния годишен индекс на демокрациите на Economist Intelligence Unit (The Democracy Index of EUI) България е определена за поредна година като „дефектна демокрация“ („flawed democracy“). Тя заема 52-ро място в индекса (от 167 страни), след Суринам и преди Индия. Страните в индекса са групирани съобразно резултатите в четири категории – пълноценни демокрации (Норвегия, Исландия, Швеция и др.), дефектни демокрации, хибридни и авторитарни режими (Русия, Казахстан, Узбекистан и др.). Т.е. страната ни можеше да бъде класирана и по-зле.
Би могло да се възрази, че и Франция попада в индекса на дефектните демокрации, а България съвсем не е с най-лошата позиция от страните в ЕС – Унгария например е 55-та. Ситуацията у нас обаче се влошава, през последнитя пет години индексът спада, като през 2019-а бе направено заключението, че демократичното развитие стагнира през последните 12 години.
Накратко: България е застрашена от изпадане в групата на хибридните режими (като в Турция), които се характеризират със следното: системни и широко разпространени злоупотреби на изборите, системен правителствен натиск спрямо опозицията, повсеместна корупция, зависимост на съдебната система от силните на деня и т.н. Може дори да се поспори, че в някои отношения вече дори сме стигнали режима на Ердоган. Иначе според индекса, основните дефекти на режима в България са зависимите медии и проблемите в сферата на правораздаването.
Дали обаче теми като проблемите с корупцията или медиите, за които свидетелстват незавидните позиции, заемани от България в авторитетни „барометри“ като индекса на Transparency International, докладите на „Репортери без граници“ и др., вече не са се превърнали в баналност, която може да омръзне на избирателите?
Според политоложката професор Румяна Коларова, в навечерието на предстоящите през април парламентарни избори опозицията у нас трябва да смени плочата, защото повтарянето на призивите срещу корупцията, зависимата прокуратура и некомпетентността ги превръща в „шаблонни формулировки“ и „клишета, на които никой няма да реагира“. Според мен, въпросните теми, които пряко засягат всички български граждани, няма как да загубят мястото си в политическата реторика.
Следващото българско правителство ще трябва да разпредели близо 29 милиарда евро от ЕС. Въпросите как ще бъдат харчени тези средства и как ще се гарантира, че огромните потоци от Брюксел няма да влязат в нови корупционни схеми ще бъдат сред основните в предизборната кампания, а и след това.
Българите не могат, а и не трябва да си затварят очите пред злощастните оценки, които страната ни получава в авторитетни изследвания като индекса за демократичност на „Икономист“. Със същия успех пациент, страдащ от тежко заболяване, би избрал да си затвори ушите и очите за лошите новини, които му съобщават лекарите./DW
България – „дефектната демокрация“
