148 години незабрава! Българинът носи неговото свято име и дело в сърцето си и най-истинският, най-големият неразрушим паметник е незабравата на неговия подвиг! Колкото времето се отдалечава, толкова повече личността на Васил Левски се възправя със своята скромност и величие, със своята всеотдайност към народа и делото в името на свободата и бъдещето. Васил Левски идва на този свят в горещ юлски ден.
Обесват го в мразовита февруарска утрин. Бащиният дом в Карлово е неговата обич и началото на живота. Смъртта край София е студената самота в края на пътя. Бесилката е отворена врата към свободата. И той винаги ще виси над прага и като набатна камбана“. С тези думи на Юлия Маджарова, председател на читалище „Изгрев 1958“, жители на Джинот отбелязаха 148 години безсмъртие на Дякона. Деца от селото рецитираха любими стихове от български поети, посветени на Апостола.
148 години от гибелта на Апостола на българската свобода
