С директора на ЮИДП – Сливен инж. Димчо Радев разговаряме за предизвикателствата пред неговия екип, за проблемите, за решенията, за отговорностите на служителите от системата на горите, но и на обществото, разговаряме за визията за развитието и съхраняването на българските гори. Инж. Радев в откровен разговор пред zonayambol.com.
Повече от два месеца сте на „горещия стол“ като Директор на Югоизточно Държавно предприятие – Сливен. Вие сте в системата на горите от близо 25 години. Имахте ли някакви колебания, когато Ви предложиха да заемете тази позиция и с какви амбиции, с каква мотивация започнахте това предизвикателство?
– Амбициите са за слабите хора, духовно богатите хора не се нуждаят от доказване. На тях им е нужна трибуна, за да бъдат чути. За мен е огромно предизвикателство това, че поех управлението на ЮИДП Сливен. Все пак предприятието бе затворена система (държава в държавата). Изсветляването на дейността на ЮИДП е от приоритетно значение за мен – да създам и наложа ясни правила, да покажа на обществото, че в горската система работят честни хора. Хора, които се нуждаят не от похвали и награди, а от разбиране на тяхната духовна и професионална същност.
В структурата на ЮИДП Сливен са включени 27 горски и 5 ловни стопанства (от Чирпан до Малко Търново и от Кипилово до Харманли) на територията на няколко области в страната. Успяхте ли вече да се запознаете със ситуацията в стопанствата по места? Къде са най-сериозните проблеми, които изискват спешни решения?
– В предприятието има 27 горски и 5 ловни стопанства и е разположено на територията на 5 области – почти ¼ от България – това е една огромна структура. Като директор на ДГС/ДЛС наблюдавах, а и сега като директор на ЮИДП отчитам е, че дисциплината в повечето териториалните поделения е на високо ниво. Пожарите в момента са най-големия проблем. В Твърдица, Хасково, Харманли например горяха общински гори, но и ние участвахме в гасенето, тъй като не можехме да оставим огъня да се разраства и да унищожава българска гора. В повечето случаи възникването е от небрежност, но има съмнения и за умишлени палежи. Обходих почти всички райони на ЮИДП, както официално, така и през свободното си време като обикновен човек. Проблемите почти навсякъде са едни същи: от нарушения в горите при извеждане на планираните сечи до системните набези на незаконна сеч. Обществото ни е чувствително на тема Българската гора. Във всяка административна област, попадаща в обхвата на предприятието има чувствителни теми – например за бургаска област това е Странджа планина и нейното стопанисване и опазване. За Сливен – горите в община Котел, за Стара Загора проблемите около туристическите зони на Стара Планина, за Хасковска област проблемът е с горските пожари, за Ямбол – зоните около Ормана, Бакаджика и пограничните Елховски райони на ТП ДГС Елхово. Да изградим визия за бъдещето на българската гора е чувствителна тема, тъй като накъде ще се развива стопанисването и опазването на горите и дивеча е от национално значение. Най-сериозният проблем сега е недопускане и справяне с горските пожари.
Как ще оцените състоянието на горския фонд в Ямболско? Къде, в кои масиви трябва да се проведат залесителни кампании в следващите месеци, какво предвиждат плановете?
– Горите на ТП ДГС Тунджа са в добро общо състояние. За съжаление, обилните дъждове, които започнаха в края на миналата година, в комбинация с високите положителни температури нанесоха огромни щети върху иглолистните култури. В доста голяма част от насажденията от черен бор се наблюдава сериозен процес на съхнене. Значителна част от залесителните мероприятия, предвидени от ЮИДП Сливен, са съсредоточени в стопанствата с малка надморска височина, тъй като процента на лесистост, съпоставен към общата им площ е нисък, за разлика от високопланинските стопанства.
За текущата година, ТП ДГС Тунджа е предвидено залесяване в размер на 1276 дка. По-голямата част от заложените площи бяха залесени през пролетта – 976 дка в землищата на с. Златари, с.Поляна и с. Иречеково. От тях 436 дка са пожарища, а останалите – голини. На оставащите декари мероприятието ще бъде извършено през есента с тополови фиданки, тъй като тяхното предназначение е създаване на интензивни култури, с цел производство на строителна и технологична дървесина. Основните приоритети са възстановяване на горите след преминали пожари или каламитети, както и залесяването на всички свободни лесопригодни площи, които имат необходимите предпоставки там да бъде създадена гора. И все пак водещият приоритет за нас е правилното и навременно провеждане на дейностите по подпомагане на естественото възобновяване и отглеждане без материален добив, тъй като няма по-устойчиви гори от естествените. Запазването на иглолистните насаждения има не само екологично но и стопанско значение за нас. Процесите на съхнене продължават със страшни темпове. Климатът се промени; обществото, залисано в собственото си благополучие и съществуване, не усеща как променя с дейността си много от климатичните фактори. Това води до пагубни последици за горските екосистеми. Нашата бъдеща задача е да овладеем и управляваме процеса по-целесъобразно и да не го засилваме с нашите стопански дейности в горите. От съществено значение е провеждането на стопанските мероприятия – дърводобив, лов, залесяване, туризъм и др. да се адаптира спрямо състоянието на горите ни в момента. Някои дейности трябва да се намалят, други да увеличат своето значение. Икономически предприятието и неговите структури трябва да се променят чувствително след обстоен икономически анализ (пазар, преработвателни предприятия, бизнес, екотуризъм и др.) как да развият своята дейност в бъдеще. Ние продължаваме в лесовъдската си практика да се водим от правила, които се нуждаят от промяна и адаптация към предизвикателствата на климата и природата.
Един много конкретен въпрос, предизвикан от полемиката по повод ограждението, поставено от ДГС Тунджа в местността Ормана край Ямбол. Как все пак може да се удовлетвори желанието на хората да са по-близо до природата, но като съхраняваме и опазваме богатството на растителните видове и дивеча в резерватите. Ясни ли са регламентите и спазват ли се те?
– Инициативата на кмета на община Ямбол за обособяване на зона за туризъм и отдих на гражданите в м. Ормана е нещо положително и добро за обществото. Тази инициатива е намерила разбиране от бившето ръководството на ЮИДП. Разбира се, допуснати са грешки, които сега ние отстраняваме. Заграждането на гори става по редица законови нормативни правила и актове. Съоръжението, което бяхме изградили там, е чисто незаконно и в момента е разградено и предстои неговото премахване. Целта е била да бъдат предпазени хората от контакта с дивите животни, спиране разпространението на африканската чума, синият език и шапа, но тези причини не са били достатъчно убедителни и се наложи да удовлетворим претенциите на обществото. Запазването на тази зона може да стане с изграждането на по-симпатично, съобразено с изискванията оградно съоръжение – тип парково заграждение – така че хората да не се дразнят. Тази обособена зона трябва да се запази по такъв начин, че дивата свиня, която е в значителна концентрация, да не руши изградените за отдих съоръжения.
Вече сме в разгара на летния пожаро-опасен период. Горските пожари до преди няколко години бяха сериозно предизвикателство и за служителите от системата. Какви превантивни мерки се предприемат сега, за да опазим богатството на българските гори?
– Подготовката за борба с пожарите е една от основните задачи на горските стопанства преди летния сезон. Всяко горско/ловно стопанство работи по утвърдени планове за защита на горските територии. Дейностите, които се извършват от териториалните поделения преди настъпване на пожароопасния сезон включват поддържане и изграждане на нови минерализовани ивици и лесокултурни прегради, оборудване на противопожарни депа, инструктажи на местното население и всички работещи посещаващи горите. В общините има сформирани доброволни формирования, които да подпомагат пожарникарите. Всяка година горските институции призовават гражданите за отговорно поведение към горите и при възникване на пожар и/или запалване на огън да сигнализират веднага на 112.
